АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО - Хонда Сивик

Honda Civic

Honda Civic (АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО) Марката honda винаги се е развивала по различен път от останалите японски автомобилостроители.

Мотоциклетно-състезателното родословие на високооборотните двигатели и разпознаваемата външност са спечелили на колите є милиони фанатични привърженици по цял свят, а качеството на изработката и експлоатационните им достойнства неминуемо ги поставят в челото на класациите по надеждност.
Една от причините за този бляскав имидж носи простичкото име Civic. През последните две десетилетия компактният хечбек с отявлени спортни наклонности си завоюва място в сърцата не само на обикновени домакини, които ценят преди всичко безпроблемната поддръжка, а и на "бързи и яростни" младоци, развили почти религиозно почитание към свещената абревиатура VTEC. От 1991 до 2001 г. honda успя да лансира с еднакъв успех цели две поколения на бестселъра си. Петата и шестата генерация на Civic затвърдиха статута на модела като един от безспорните лидери в дисциплината безгрижна експлоатация в Голфовия клас. Макар да се различават твърде слабо в конструктивно отношение, двата автомобила неслучайно носят отделни фабрични индекси.

Единственото, което ги обединява безусловно, е великолепното качество на изработката и липсата на каквито и да било сериозни дефекти. След лансирането на седмото поколение преди две години, компактите "хонди" от 1995-2001 г. станаха по-достъпни и вече се срещат по обявите за продажба. Най-разпространени на пазара на употребявани автомобили са хечбековете и седаните от шестата генерация Civic. При избора на тип каросерия обаче трябва да се вземат под внимание някои детайли. Сравнително рядко купувачът може да се натъкне на хечбек с пет врати, който се произвежда само във Великобритания. Той използва модернизираната платформа на петото поколение, отличава се с по-сдържана външност и интериор, както и с леки модификации по силовата част. Не е изключено също да се попадне на купе с две врати или комби с традиционното за марката означение Aero Deck, също британско производство. Civic няма проблеми с корозията още от края на 80-те. Каросерията на шестата генерация е двойно поцинкована, като защитно покритие липсва само при по-неуязвимите места - например покрива и рамките на вратите.
Въпреки това повечето почитатели на марката са склонни да признаят, че предишното поколение като че ли понася солните разтвори по родните пътища по-леко. В сравнение с предшественика си Civic VI предлага повече простор, по-голям багажник и повишен комфорт, но спортният дух на модела се е запазил. Сред минусите, които повечето собственици изтъкват, са ниският клиренс, нивото на шумоизолацията и ръждата по ауспухната система. Civic компенсира тези недостатъци с изключително качество на изработката и издръжливостта на материалите в салона. Заговори ли се за honda, темата за двигателите моментално заема централно място.
Подобно на предишните генерации на модела, компанията се отчита със сравнително тесен избор от работни обеми, но с безбройни като модификации агрегати - само на шестото поколение се монтират общо 12 разновидности на 1.4-, 1.5- и 1.6-литровите мотори, а през Април 1997 г. традицията е нарушена за първи път с 1 800-кубикова машина.
Да се "хванат спатиите" на съдържанието под предния капак невинаги е лесно. Най-малките двигатели са представени от D14A3 (1 396 см3, 75 к.с.) и D14A4 (1 396 см3, 90 к.с.). 1 500-кубиковите допълват избора с D15Z1 (1 493 см3, 90 или 105 к.с.), D15Z3 (1 493 см3, 115 к.с.) и D15Z6 (1 493 см3, 114 к.с.). Най-знаменити, разбира се, си остават 1.6-литровите агрегати D16Y2 (1 590 см3, 113 к.с.), D16Y5 (1 590 см3, 114/115 к.с.), D16Z6 (1 590 см3, 125/126 к.с.) и върхът в гамата B16A2 (DOHC, 1 595 см3, 160 к.с.). Всички двигатели са 16-клапанови и често се оборудват със системата за промяна на фазите на газоразпределението VTEC (V-ariable Valve T-iming and lift E-lectronic C-ontrol). Това им позволява в режими до 4 500 об./мин. да проявяват изключително злояд характер. Над тази заветна граница обаче в моторния отсек избухва прословутият "хондовски" взрив, който продължава почти до 8 000 об./мин. Самата система VTEC представлява няколко гърбици на коляновия вал с различна височина и профил за всеки цилиндър и се управлява чрез хидравлика. Макар да е доста прецизна и сложна, тази механика се е доказала като изключително надеждна. Дори без нея обаче Civic се справя значително по-добре от повечето си преки конкуренти в Голфовия клас. С повече от прилична динамика може да се похвали даже базовият 1.4-литров мотор. За надеждността на двигателите на honda се носят легенди и трябва да се признае, че голяма част от тях са верни. Основното и най-важно правило за опазване на здравето на агрегатите е да не се пести от маслото. Не са нужни никакви присадки, нито промивки - достатъчно е смазващата течност да бъде с качество не по-ниско от SH или SJ по стандарта на API. Трябва да се сменя на всеки 10 000 км (или по-често), като веднъж седмично се проверява нивото му - с времето високоборотните двигатели неминуемо започват да горят масло, особено ако "се развъртат" подобаващо. Препоръчваният от honda интервал за смяна на ангренажния ремък е 100 000 км.
При това обтягащите ролки издържат доста повече и не се нуждаят от непременна замяна заедно с него. Собственикът трябва да отделя специално внимание на тази операция, защото при скъсване на ремъка последствията могат да бъдат катастрофални. Иначе при полагане на елементарни грижи моторите на Civic с почти пълна сигурност няма да напомнят за себе си поне 300 000 км.Подобно на силовата част, правилото за своевременна профилактика и използването на качествени консумативи важи с пълна сила и за трансмисиите. През 1995 г. honda модернизира скоростните кутии на Civic и използването на специално фирмено масло MTF (Manual Transmission Fluid) става задължително. Смяната му се извършва на всеки 40 000 км. Единственият характерен проблем, който могат да създадат механичните трансмисии, се дължи на мръсотията и разтворите, ползвани за почистване на улиците през зимата. Те се натрупват по шарнира, за който е закрепен лостът на скоростите, и ограничават подвижността му. Решението е едно - разглобяване, промиване и смазване. В Honda разработват автоматичните си трансмисии сами.
Конструкцията им е доста необичайна - вместо традиционните планетарни предавки те използват валове по подобие на "ръчните" скоростни кутии. Производителят препоръчва специално масло ATF (Automatic Transmission Fluid), макар че се допуска и замяната с качествени смазки като Dextron. Окачването на Civic представлява рядък пример за съчетаването на нелоша плавност на хода, приятна управляемост и образцова издръжливост. Ходовата част е в състояние да понесе дори издевателствата на пътни условия като българските почти 200 000 км преди да се наложи сериозен ремонт. Добре е да се избягват "тунинговани" екземпляри с неоригинални джанти, които увеличават следата. Те стоят много ефектно, но скъсяват живота на лагерите. Проблемите по електрическата инсталация са сведени до минимум.
Единствените грижи, които създава Civic в това отношение, са корозиралите кабели на клаксона, единичните откази на електрическите стъкла и централното заключване и пълното изтощаване на оригиналния акумулатор. Статистиката отчита също прекъсващи кабели на запалването и дефектни свещи. Малката Honda може да достави много радост, емоции на пътя и безгрижни километри на собственика си. Познавачите ценят тези качества на компактната японка и затова употребяваните екземпляри не са никак евтини. Civic обаче си заслужава парите.
Димитър Димитров

Honda Civic - автомобилът на старо

Коментари