Автомобилът на старо - Citroёn Berlingo/Peugeot Partner


Ако съвременното автомобилостроене трябва да се охарактеризира само с една устойчива тенденция, универсализирането на продукцията би свършило работа. Най-новите модели на водещите компании обединяват в себе си черти, каквито в миналото притежаваха напълно несъвместими класове возила. Mercedes-Benz пуска хибрид между луксозна лимузина и ван, BMW навлиза във водите на компактните всъдеходи с атлетични джипки, японските производители атакуват с всевъзможни "кросоувъри", а янките дърпат струната на носталгията с мелези между спортни купета и... пикапи с ретро външност. Едва ли обаче някой от изброените може да се опре на французите в умението да вкарат под един покрив преимуществата на различни като предназначение, габарити и категория автомобили. Както всичко останало, правят го с вкус, свежи идеи и без особени предразсъдъци. Франсетата първи в Европа прозряха потенциала на минивана, а пристрастенността им към комфорта и функционалността е станала пословична. "Петлите" се оказаха пионери и в "цивилизоването" на т.нар. товаропътнически фургони. Никой преди тях не се осмели да предложи на пазара возило с претенциите да отговаря в максимална степен на изискванията едновременно на дребните търговци, семействата с туристически мераци, фирмените офиси и зарзаватчиите. При това във Франция "баничарките" се радват на огромна популярност още от 50-те години на миналия век, а останалите европейски пазари откриха неограничените им възможности едва през изминалото десетилетие.
Един от флагманите на новата мода на многофункционалните комбита стана дуетът Citroёn Berlingo/Peugeot Partner, с който гигантът PSA изкушава непредубедените купувачи на Стария континент от есента на 1996 г. насам. Огроменият полезен обем, непознатото ниво на комфорта и удивително елегантният предвид пропорциите на този тип возила дизайн станаха напълно достатъчен повод за истински бум в продажбите, който накара множество други компании набързо да преосмислят моделната си политика и да лансират подобни "цивилни баничарки".
Френските автомобили никога не са се отличавали с особено стабилни цени на пазара на употребявани возила, но търсенето на Berlingo/Partner е толкова високо, че дори недотам запазените и "пресни" екземпляри бързо намират нов собственик. Макар да страдат от доста недостатъци, характерни за галската продукция изобщо, и това да е всеизвестно, комбитата-близнаци продължават да са сред най-апетитните предложения на пазара-втора ръка. Това се дължи на първо място на факта, че цените им са по-ниски от тези на конкуренцията, а експлоатацията им е сравнително евтина и лесна. Освен финансовия въпрос обаче, трудно може да се пренебрегнат и очевидните достойнства на дуета. При габаритна дължина от 4.1 м Berlingo/Partner предлага полезен обем от 624 до фантастичните 2 800 литра, а товароносимостта варира от 600 до 800 кг. Тези показатели са гарнирани с напълно съпоставимо с обикновените леки коли ниво на комфорта, подбрани с вкус материали и
каросерия
чиято сглобка и антикорозионна подготовка не напомня по нищо на някогашните раздрънкани и гниещи френски баничарки. Единственото слабо място по купето е дежурният ауспух. В родни условия животът му рядко надхвърля 2-2.5 години, след което се налага масивен ремонт. Специалисти съветват горещо да се подмени цялата изпускателна система, като използването на оригинални компоненти изобщо не е задължително.
За разлика от каросерията, интериорът на Citroёn Berlingo/Peugeot Partner често търпи критики. Огромният салон
в който изобилието на жабки, джобове и всевъзможни контейнери изумява, запазва прилично мълчание едва 50-ина хиляди километра. Освен паразитните шумове от различните елементи на обзавеждането, самата форма и конструкция на купето действа като резонансна кутия, която охотно усилва вибрациите и скърцането по време на движание.
Гигантското вътрешно пространство неволно подчертава и друг крайно неприятен конструктивен недостатък - слабото парно. Особено застрашени от премръзване са собствениците на дизелови модификации. Температурните режими на нафтовите двигатели са изключително непостоянни и за загряването на целия салон понякога не стига дори продължителна работа. Колкото и странно да звучи, преди пътуване най-добре трябва да се обличат водачите на модерните HDi-версии, чийто работен цикъл не осигурява постоянен топлинен приток.Добрата новина е, че това комай остава единственият им недостатък. Дизелите с директно впръскване, монтирани от Септември 1999 г. (за Partner - от Април 2000), притежават изключителни експлоатационни характеристики и са далеч по-предпочитани от бензиновите модификации с 1.4-, 1.6- и 1.8-литрови
двигатели
с мощност съответно 75, 109 и 90 к.с. Нелоша алтернатива се оказва също и старият 1 900-кубиков дизел с 68 или 70 коня, макар че икономичността му се заплаща с кошмарна динамика. Най-малкият 1.1-литров бензинов мотор, монтиран само на Peugeot Partner, се среща сравнително рядко и за това има основателни причини. Предвид теглото и аеродинамичните показатели на каросерията той трудно може да се нарече логичен избор.
Монтираните на Citroёn Berlingo/Peugeot Partner агрегати рядко сюрпризират собствениците със сериозни проблеми. Сред най-често срещаните дефекти по традиция са течовете на масло от различните гарнитури и семерингите на коляновия вал. Опасността тук се крие във факта, че те често остават незабелязани заради декоративния пластмасов капак, който покрива двигателя. Иначе поддръжката не изисква много усилия.Препоръчваните от PSA профилактични прегледи са веднъж на 30 хил. км за бензиновите модификации и 20 хил. за дизеловите. Според статистиките от замяна сравнително често се нуждае бензиновата помпа - в зависимост от качеството на използваното гориво понякога и след 60 000 км. Особено внимателни с нафтата трябва да са собствениците на дизеловите версии. Попадането на вода в горивната им система автоматично води до дефектиране на нафтовата помпа, от чиято цена втриса. Практиката показва, че е крайно непрепоръчително бензиновите двигатели да се мият с пароструйка.
По всеобщо мнение най-слабата част от конструкцията на Citroёn Berlingo/Peugeot Partner се явява
окачването
Ако се остави настрана извънредно ниско поставената защита на картера, която напълно обезсмисля иначе достатъчния за българските условия клиренс, ресурсът на ходовата част е крайно недостатъчен. Редакционното Berlingo на "Авто пазар", например, се сдоби с чисто нова предница след едва 70 000 км - накрайници, шарнири и т.н.Задното окачване е типично френско. Използването на торсиони се отразява благотворно на вътрешното пространство и возията, но по всичко личи не е най-удачното решение за товаропътнически автомобил.
Електрическата инсталация
на Citroёn Berlingo/Peugeot Partner представлява значителен напредък по френските стандарти. Само в колите от първите години на производството в кутията на бушоните попада вода и това често води до главоболия. Общ проблем както на бензиновите, така и на дизеловите версии, са неточните показания на датчика за горивото.
Като цяло обаче, френската “баничарка” се представя много добре в български условия. За това свидетелства броят на Berlingo и Partner по родните пътища и апетитът, с който пазарът на употребявани автомобили поглъща екземпярите-втора ръка.
mobile.bg

3 коментара:

Николай Танев каза...

Благодаря на колегата за изчерпателната статия , но аз карам Берлинго (производство 2006 ). В момента е на над 100 000 км навъртяни предимно в градски условия и изобщо не се забелязват такива мрачни дефекти и неблагополучия , за които се говори в статията. Колата има приличен разход , окачването не е ремонтирано и не се налага зимата да се стои с кожух от лисици и ушанка в купето ! Нивото на шума в купето е на съвсем прилично ниво за дизел 1.9 . Нека не се заблуждават евентуалните собственици на подобна кола .

bruno каза...

за ситроен като за умрелите - или хубаво или нищо ;)

Николай Танев каза...

Интересна мисъл , но актуалноста и към темата е смехотворна! ;)

Популярни автомобили