АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО - Suzuki Swift

Немалко маркетингови умове са се пържили в мисловна агония над въпроса как да бъде създаден световен автомобил. Отговорът всъщност отдавна е ясен. Достатъчно е да се намери най-малкото общо кратно между Ford T, Volkswagen Beetle и други шампиони по продажби без оглед на географията. Такива автомобили се радват на еднакъв успех навсякъде по света и синодално дълголетие благодарение на гениалната си простота. През 80-те, когато колите започнаха да стават все по-сложни като конструкция, Suzuki заложи на точно обратния подход. През 1983 г. японската марка представи малко неугледното, но абсолютно универсално мини Cultus. Благодарение на алианса с General Motors, формиран две години по-рано, автомобилчето плъзна по света, за да се задържи на конвейерите цели 20 години. Пазарната му кариера отбеляза рекорден брой превъплъщения под различни марки. Освен в Хамамацу, Япония, моделът, познат в Европа като Swift, се произвежда в Богота (Колумбия), Ингърсол (Канада), Гургаон (Индия), Чанг'ан (Китай), Бин Касим (Пакистан) и Ещергом (Унгария). Дребосъкът на Suzuki се подвизава също така като Chevrolet Sprint, Geo Metro, Pontiac Firefly, Maruti 1000/Esteem, Holden Barina, Chang'an LingYang, Pak Cultus и даже Subaru Justy. Зад всички тези имена се крие пределно опростен в конструктивен план хечбек (след 1989 г. и седан), сглобяван по ясни и твърди стандарти за качество, които снижават риска от дефекти и повреди до минимум. Схемата се оказа толкова успешна, че през 1995-а, 12 години след дебюта си, модернизираният, но непроменен по същество Swift започна нова кампания по европейските пазари от завода на Suzuki в Унгария. Без да громи статуквото в субкомпактния клас, моделът реализира нелоши продажби, а да бъде пренебрегван като алтернатива на употребяваните бестселъри в сегмента би било късогледо.Пределно ясно е, че автомобили като Swift имат едно-единствено предназначение. Те трябва да гарантират възможно най-ефективно и икономично придвижване от точка А до Б, без да товарят бюджета на собственика с непредвидени инвестиции за ремонт или скъпа поддръжка. Цената, която се заплаща за тези добродетели, е компромис с комфорта, дизайна, екстрите и имиджа. По всички останали параметри малкото Suzuki получава отлични оценки. Добър пример за качествата на модела дава

каросерията
Макар да се води модернизирана версия, произвежданият след 1995 г. Swift си остава здраво закотвен в 80-те. Може да не е най-красивата кола на света, но притежава напълно достатъчна антикорозионна защита, багажникът поема до 620 литра при свалени задни седалки (нищо, че прагът му е доста висок), а клиренсът от 160 мм го прави идеален за пътните условия в българските градове. Дори и най-тежките модификации седан с 1.3-литров двигател не надхвърлят 850 кг, а базовите версии са с над 100 кг по-леки. Подобни цифри се обясняват с липсата на каквито и да било екстри, въпреки че в последните години от производството Suzuki започва да глези купувачите с благини като електрически пакет и даже ABS.
Салонът
на Swift също се вписва в картината. Оформлението и материалите са по-скоро безлични, но пък простотата им позволява безупречна сглобка. Пространството в купето изненадва приятно предвид габаритите на колата. Дори високи водачи не се чувстват на тясно зад волана.

Малкото Suzuki се екипира с едни и същи

двигатели

още от време оно. През годините техните характеристики са калибрирани незначително, но в технологично отношение практически не са променяни. Няма и причина за това. Двете бензинови моторчета с ходов обем 1.0 и 1.3 литра (53 и 68 к.с.) са се прославили като едни от най-надеждните, икономични и непретенциозни агрегати в индустрията изобщо. Освен на качествената изработка, огромният им ресурс се дължи на вездесъщата простота. Издържат по 400-500 000 км без каквато и да била нужда от вмешателство, а разходът рядко нахвърля 7 литра в града дори при 1.3-литровите модификации. С избора на версия просто не може да се сбърка. Ако не се броят пренебрежимо малкият брой отбелязани фабрични дефекти на цилиндровата глава, единственият недостатък на двигателите е осезаемият дефицит на мощност извън естествената жизнена среда на Swift - града.
Допреди 1995 г. за любителите на по-динамичното шофиране се грижеше версията GTi с мощност 101 к.с. и ускорение от 0 до 100 за 8.6 секунди, но освен че се срещат рядко, тези коли вече са на доста годинки и километри, което ги прави рискова покупка.

Механичната опростеност като залог за надеждност играе водеща роля и при

трансмисиите

с които се окомплектова малкото Suzuki. Огромна част от употребяваните екземпляри на пазара са оборудвани с 5-степенна механична скоростна кутия, но се срещат и автоматици с три предавки. И двата типа възли са абсолютно безпроблемни, но дори по някакво злощастно стечение на обстоятелствата да се повредят, поправката не би бръкнала дълбоко в джоба на собственика.

Ходовата част
на Swift не прави изключение от общата картина. Ремонти на по-съществени детайли от нея по правило се налагат след навъртането на поне 100 000 км. Освен това за разлика от други части за модела, които не са сред най-евтините, консумативите за окачването съвсем не са скъпи.

Много малка част от японско-унгарските минита на вторичния пазар са снабдени с усилител на волана. Практиката показва, че такъв не е и необходим. Автомобилът е толкова лек, че боравенето с кормилото е по силите дори на крехки дами. Отсъствието на такъв сравнително сложен възел пък изключва възможността от скъпоструващи ремонти. Предните спирачни накладки обикновено служат около 20 000 км, а задните - по 60 000.

Едно от най-очевидните предимства на Swift има финансово изражение. Употребяваните екземпляри са толкова евтини, че минито на Suzuki се превръща в практически идеален автомобил за млади купувачи с ограничени възможности. Изключителната надеждност, съвсем приемливата цена на поддръжката и икономичните двигатели биха допаднали също така на всеки, който просто се нуждае от личен транспорт, а не от средство за себеутвърждаване.
Димитър Димитров