Автомобилът на старо Chrysler Voyager


За авторството върху толкова популярната днес концепция "миниван" спорят много автомобилни компании. Французите цакат с безспорния си коз Renault Espace, японците припознават идеята за еднообемно многофункционално возило в своите самоходни табуретки от 70-те, а Volkswagen връща колелото на историята още във времето на първите хитове на Елвис, когато по пътищата поема легендарният Transporter. Вероятно всяка от ези претенции има своите основания, но самият термин "миниван" едва ли може да се използва с повече прецизност за някой друг автомобил, отколкото по адрес на серията Т115 на Chrysler, по-известна като Voyager/Dodge Caravan.
Моделът дебютира година преди основния си съперник за титлата "Първи миниван в света" Espace - 1983-та, и тутакси препарира американския пазар на комбита. Близо две десетилетия по-късно Voyager и различните му варианти с емблемата на Dodge и Plymouth е един от най-продаваните автомобили на Chrysler за цялата история на корпорацията. Най-любопитното е, че ванът има съществен успех дори на Стария континент, където търсенето на щатската продукция по правило е крайно ограничено. Немалко от тези практични возила (на фона на останалия американски автопарк, разбира се) трамбоват и родните улици. Това са предимно коли от първото и второто поколение на модела, голяма част от които са произведени в австрийския град Грац, известен не само като родно място на актьорския културтрегер Арнолд Шварценегер, а и с автомобилните си фабрики.
За повечето потенциални купувачи на миниванове у нас, доколкото такива изобщо има, интерес представлява предимно първата генерация на Voyager, продавана в Европа от 1988 г. Тези автомобили са значително по-симпатични от наследника във финансов план, макар да му отстъпват по някои параметри. Дизайнът им все още не е остарял безнадеждно, а много от дефектите, присъщи на по-ранните представители на поколение, са отстранени. Немалко от тях обаче тормозят собствениците на модела и до днес. Ако сте си харесали Voyager трябва да знаете, че това е ко­ла, проектиран и из­работен за американци. Тъй като повечето от тях не се славят с особена техническа грамотност, за всяка възможна повреда е предвидено специализирано отсервизиране.
Каросерията на Voyager е солидна и здрава. Сглобката и качеството на боята също впечатляват- Статистиката е по-скоро пестелива по отношение на дефектите по купето. Отчетени са само редки случаи на течове на вода от челното стъкло заради калпаво залепено уплътнение в коли от 1989-90 г. С течение на времето пък е възможно страничната врата да започне да се отваря трудно. Кой знае защо този недостатък мъчи предимно версиите LE Характерен за всички ванове до 92-ра е кондензът на влага във фаровете.
Салонът на Voyager отговаря напълно на американските изисквания за кола от този клас, което по тукашните разбирания ще рече, че е огромен. Луксът и дребните радости моментално хващат окото и сърцето. При по-внимателно вглеждане обаче, плюшът и помпозното арматурно табло остават на заден план. Сглобката е по-скоро на средно ниво, а и са налице маса ергономични недомислия. Снемаемите задни седалки например са толкова тежки, че за безпроблемен демонтаж и изнасяне от купето са нужни доста годинки в бодибилдинг залите на Грац. Серийното оборудване на версиите SE, XLE и LE включва климатик, а от ноември 1991-ва- и еърбег, но базовата модификация е комплектована оскъдно. Често срещан дефект са зле прикрепената тапицерия на вратите, хлопащото арматурно табло и трошливата вратичка на жабката. В автомобилите до 1990-а се поврежда механизмът на електрическите стъкла, а в тези до 1991 г. заради износени зъбни колела спира да работи скоростомерът.
От миниван и още повече - американски, е нереално да се очаква управляемост на спортно купе. Окачването на Voyager обаче е толкова меко, че стабилността на автомобила в завой достига критични граници изключително лесно. Комфортът на возията почти няма европейски аналог, но предният мост е малко шумен. Задното окачване е зависимо, на ресори. Сглобките по него се изчерпват с осем втулки и два тампона. Последните се износват най-бързо и макар замяната им да не изисква особена философия, обикновено е съпроводена с цял репертоар недотам цензурни оценки за американското автомобилостроене. Операцията е свързана с демонтаж на U-образните болтове на ресорите, които така клеясват, че най-често се стига до услугите на добрия стар секач и съответно до купуването на нов комплект. Главините са другото слабо място на задния мост. При най-незначителния признак за недобро смазване е необходимо да се вземат мерки, защото иначе ще се наложи смяна на лагерите. Цената им не е никак ниска и отгоре на всичко са по два в главина.
Предното окачване рядко създава главоболия. Грижите по него се изчерпват със замяна на амортизирани тампони, която може да бъде извършена във всеки сервиз.
Добре известно е, че от всичко на света янките обичат най-много големите размери и удобствата. При Voyager тези ми страсти намират реализация в габаритите и хидравличния усилител на кормилното управление. В резултат на това ванът е тромав и неманеврен. Сервото е толкова мощно, че водачът трябва постоянно да коригира траекторията на движение. Радиусът на завой е направо гигантски, а педалът на съединителя учудва с твърдостта си - може би защото янките нямат особен опит с механичното управление на този възел. Амбриажът рядко показва неизправности, но заради голямата маса на автомобила се износва бързо. Теглото на Voyager е виновно и за дългия спирачен път на минивана. За европейските му варианти антиблокиращата система се предлага само като опция. Оборудваните с ABS модификации трябва да се обслужват само в специализирани сервизи с подходящото компютърно оборудване. Всяка друга намеса може да коства проблеми със семейния бюджет и, не дай Боже, със сигурността. При коли от всички години на производството са отчетени "биещи" спирачни дискове. Дефектът е особено осезаем при шестцилиндровите модификации, за които са характерни също така шумните предни лагери. Не е изключено бученето им да се дължи на пренатягане в завода-производител.
Voyager се оборудва с широка гама бензинови двигатели, както и с един турбодизел. 98-те коня на най-малкия мотор с обем 2.5 литра се справят с тежката каросерия, но наистина подходящият избор започва от трилитровия V-образен шестак. Предлагат се също 3.3- и (доста рядко) американската топверсия с 3.8-литров агрегат. По принцип бензиновите мотори са механично здрави и дълговечни. Повечето им проблеми са свързани с работата на скоростната кутия и сцеплението. В отделни случаи сдава багажа цилиндровата глава, а шестцилиндровите модификации от 1989 г. са застрашени от прегряване заради малкия радиатор на охладителната система. В колите производство до 1990-а е възможно тя да се запуши. Електронният модул, управляващ запалването, създава грижи само при някои екземпляри с 2.5-литров мотор.
Съществен спад в качеството на двигателите на Voyager се забелязва през 1993-та. Препатили съветват да се внимава с автомобили от тази година, тъй като на някои от тях е монтирано дефектно зъбно колело, задвижващо газоразпределителния механизъм. То е причина за много сериозни главоболия с мотора. Немалко Voyager-и от същата година са комплектовани фабрично с калпава горивна помпа. В началото на 1994-та тези неизправности са отстранени.
Турбодизелът, с които се оборудва американският миниван, е познат от Jeep Wrangler и Cherokee и повечето му предимства и недостатъци са добре известни. Проблемите му са свързани главно с охладителната система и то главно при Voyager-ите от злополучната 1993-та.
Повечето представители на модела на пазара са с предно предаване, но има и такива със задвижване на всички колела. Скоростните кутии могат да бъдат 3- или 4-степенни автомати и механични с пет предавки. При последните не са рядкост трудното включване на задна в колите от 1989 до 1994 г. и проблеми със синхронизаторите на турбодизела от 1993-та. Автоматите изискват специални грижи - маслото им трябва да се сменя на всеки 20 (двадесет) хил. км. За целта е добре да се използва само сертифицирана от Chrysler марка с името Mopar ATF+3. Преди смяната на смазочната течност радиаторът за охлаждане на трансмисията непременно се промива със специален препарат. Автоматиците са особено чувствителни към прегряване и използването на некачествено масло, пренебрегването на сроковете за замяната му или небрежна промивка ускоряват процеса на отлагане частици в радиатора, което съкращава на скоростната кутия. Ако са съблюдавани тези правила, проблемите с автоматичните трансмисии са рядкост и са свързани главно с управляващата електроника.
Повечето модификации на Voyager не са обзаведени с много глезотии и за съществени неизправности с електрическата система е трудно да се говори. При по-луксозните версии с повече удобства пък не са отбелязвани хронични заболявания.
Voyager е представител на специфичен клас возила, които имат тесен кръг купувачи и държат цена. Затова дори 10-годишните екземпляри са сравнително скъпо удоволствие. През 1994 г. "Пътешественикът" достига до 23-процентов дял от пазара на ванове в Европа, което говори красноречиво за реномето му на Стария континент. Той е малко по-скъп от средното за категорията (графика 1) и запазва стойността си по-добре. По отношение на комфорта и конструкцията Voyager определено печели симпатиите на купувача. Надеждността на модела също заслужава добра оценка. Тя обаче не бива да се бърка с непретенциозност. Безпроблемната експлоатация и използването на целия ресурс на такива автомобили са възможни само и единствено в условията на редовно техническо обслужване и поддръжка, които не са евтини. Това оскъпява вановете-втора ръка, които заслужават интерес. На пазара могат да се намерят съвсем нелоши алтернативи, които предлагат по-изгодно съотношение между качества и разноски.
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg

Няма коментари:

Популярни автомобили