Alfa Romeo 166 - автомобилът на старо


Имиджът не е даденост и винаги подлежи на промяна. През втората половина на 90-те години италианците се захванаха упорито да трият тъмните петна от миналото на автомобилите си и на пазара се появиха модели от ново поколение, чието качество изненада дори обръгналите на всичко германци. Първата лястовичка от ятото на Alfa Romeo стана красавицата 156, чиито резултати от инспекциите на техническите служби обърнаха нагоре с краката всички представи за надеждността на апенинските возила. През 1998-а, година след дебюта на подчертано спортния седан, от Ливорно изстреляха нов коз. С наследник се сдоби многострадалната 164-ка, чиято противоречива кариера в крайна сметка завърши безславно въпреки отличното качество на модела през последните три-четири години на производството. Преди шест години Alfa 166 атакува пазара с добре познатата италианска формула "дизайн, динамика, цена", разчитайки до голяма степен на пътя, проправен от 156. Елегантната лимузина не постигна и една трета от продажбите на по-малката си "сестра", но ако се съди по отзивите на собственици и данните от статистиките по всичко личи ще затвърди окончателно новото реноме на Alfa Romeo.

За онези, които не понасят еднообразието и държат да се различават от масата, 166-ицата е като глътка свеж въздух в морето от Mercedes-и, BMW-та и Audi-та. Флагманът на Alfa се среща толкова рядко по пътищата, че само слепец може да го попусне. Слабата популярност се отразява и на цените на употребяваните екземпляри, доколкото такива изобщо могат да се открият по борсите. 166-ицата прилича на 156 не само на външен вид, а и по много технически параметри. Подобно на всички по-нови модели на компанията, изработката е изключително качествена - с минимални разстояния между панелите на

каросерията
и впечатляващо лаково покритие. Купето е напълно поцинковано, което не може да не радва почитателите на марката, макар че Alfa Romeo преодоля проблемите с ръждата още пре първата половина на 90-те. Една от най-нестандартните черти на 166 са миниатюрните размери на фаровете спрямо общите пропорции на купето. Ефективността им буди леки съмнения, но само докато човек не ги изпробва. Проблеми създават по-скоро светлините против мъгла в долната част на бронята. Заради разположението им са подложени на по-висока амортизация и риск от резки температурни промени, които понякога костват целоста им.

Големите "алфи" винаги са разполагали с изключително комфортен и прецизно проектиран салон. Внушителните габарити на 166-ицата само спомагат за максималното удобство на пътниците и водача, а серийното
оборудване

слага в малкия си джоб далеч по-скъпи конкуренти. Струва си да се отбележи и невероятната вентилационна система с две зони на действие - отпред и отзад, която затопля или охлажда салона за почти отрицателно време. За автомобили от този клас обемът на багажника от 490 л. е по-скоро стандартен, но за жалост функционалността му страда заради дизайна. Бордът му е доста висок, отворът - тесен, а липсва и възможност за сваляне на облегалките на задната седалка. За сметка на това изработката няма нищо общо с натрупаните през годините предразсъдъци, които обричаха на недоверие всеки италиански автомобил.

За щастие на всички алфисти обаче, компанията се е постарала да запази поне още един стереотип, наред с традиционно споменавания "дизайн, който спира дъха". 166-ицата се екипира с типичните за марката нервни

двигатели

Дори най-малкият от тях с работен обем 2.0 литра разполага с достатъчно гневен нрав и 155 коня, които изстрелват тежката близо два тона лимузина до 100 км/ч. за по-малко от 10 секунди. В истинска фурия пък я превръщат шестцилиндровите мотори с 2.5 и 3.0 литра ходов обем и мощност 190 и 226 к.с. С блестяща динамика се отличава даже петцилиндровият турбодизел със система за впръскване common rail, чиито 140 коня също успяват да ускорят лимузината за по-малко от 10 секунди до 100 км/ч.
Практически всички бензинови агрегати имат по две свещи на цилиндър - традиционно технологично решение на инженерите от Ливорно, което позволява оптимално изгаряне на сместа. Не ще и дума, че върши работа, стига да не беше безумната цена на комплекта оригинални свещи. Единственото успокоение е ресурсът им от поне 100 000 км. Всички двигатели са много чувствителни към качеството на горивото. Агрегатите на славната марка също така "обичат" най-много фирменото масло Selenia, от което не е зле винаги да има запас за доливане. От една страна разходът му по заводски параметри е доста висок, а от друга - често тече от пропускащи гарнитури. Загуба на херметичност мъчи и хидравликата на волана. Като цяло обаче, сериозни технически дефекти са почти изключени. Грижи - предимно от финансово естество - може да създаде сложната конструкция на агрегатите. За елементарна смяна на ангренажен ремък например могат да отидат часове на ровичкане под предния капак, а за да се подмени водната помпа се налага сваляне на целия двигател.

Въпреки импозантните си размери, Alfa 166 си остава типична апенинска "бегачка", а това се отразява на състоянието на
ходовата част

Изключителната управляемост и максимален комфорт при всякакви пътни условия вземат своите жертви най-вече в лицето на кормилния механизъм и състоянието на предния мост. Понякога кормилните щанги започват да тропат след едва една година, след което се нарушава сходимостта на предните колела. Добре е да се знае, че на регулировка подлежи и задният мост, а преди покупка трябва да се прегледат всички гумено-метални втулки дори колата да е докарана току-що от страна с цивилизовани пътища.

Теглото на 166-ицата не щади и

спирачната система

Дисковете (вентилирани отпред) са податливи на корозия и се износват по-интезивно от нормалното, въпреки че в нито една ситуация не губят изключителната си ефективност.

Старата гвардия "алфи" създаваха цял куп главоболия със сложната си, но недомислена

електрическата инсталация

Внушителното оборудване на последния флагман от Ливорно също натоварва ел. системата. Не са рядкост дефектиралите генератори и проблемите с блоковете с предпазители. Таблата с бушоните са разположени на четири (!) места по автомобила - един в купето, два в моторния отсек и последният в багажника, където се намира и акумулаторът. Случват се и повреди на дисплея с течни кристали, показващ работата на стереото, бордовия компютър и телефона. Инсталацията не е безупречна, но за сравнение с по-старите модели и дума не може да става.
mobile.bg

Няма коментари:

Популярни автомобили