Ford Mondeo - автомобилът на старо

След първите 300 километра в Унгария , ми се отдаде възможност за дълъг и едновременно кратък пробег по родните пътища. Дълъг, защото разстоянието от почти 1200 км е прилично за нашите измерения, и кратък, защото трябваше да го направим в рамките на 36 часа с едно нощуване. Още по-точно - 4 души тръгнахме рано сутринта от София, за да посетим автомобилния салон във Варна и следващата вечер трябваше отново да сме на изходния пункт. Стандартното обзавеждането на автомобила в изпълнение Ghia заема половин страница от ценовата листа и включва почти всичко в диапазона между електрохромно огледало за обратно виждане и 16-инчови джанти от алуминиева сплав. Възможностите за регулиране на шофьорската седалка могат да задоволят всякакъв каприз в границите на човешки ръст между 1,5 и 2 метра. За останалите пътници има достатъчно място, без, разбира се, възможността да се разхождат в купето по време на път. Като добавим пъргавия и икономичен двигател, какво друго му трябва на човек, за да се убеди за пореден път, че малките радости могат да доставят голямо удоволствие. Пристигаме в морската ни столица около 11,30 часа с една кратка почивка
 и

впечатляващи показания на пътния компютър

- средна скорост 99 км/ч и среден разход на гориво 6,4 л/100 км. Всичко това при нормално каране и без пускане по инерция за икономии. Всъщност имахме една почти двукилометрова забежка на новия гладък и пуст участък от магистралата около Провадия. Тогава колежката Георгиева, прилежно полагаща "боички" по лицето си, изтърва спиралата за мигли, защото от нейното място стрелката на скоростомера й се видяла след числото 220. Пълни глупости! Не че не можехме да постигнем такава скорост, защото се усещаше резерв от мощност. Не. Стрелката най-спокойно беше застанала върху 210, защото искахме да видим каква ще бъде стойността при 4000 оборота на пета предавка. И всичко можеше да мине незабелязано, защото и вибрациите, и нивото на вътрешните и външните шумове не бяха кой знае колко по-различни от тези при 120 км/ч, но... жени, очите им шарят непрекъснато и попадат къде ли не, дори и на километража, когато не трябва. Неподходящото за плаж време освен варненци бе изкарало и дузини летовници с техните автомобили по варненските булеварди и за придвижване в безкрайните колони беше по-необходимо наличието на здрави нерви, отколкото мощност. В такава ситуация особено полезна би била и една автоматична трансмисия, но нека имаме мяра и засега да се задоволим с лекото управление и добрата маневреност. След приятното пътуване и уморителната нощ се връщаме обратно и тъмнината ни застига на края на магистралата при Гара Яна. Този път сме трима и това личи по показанията на пътния компютър. Обратния път сме преодолели със

104 км/ч средна скорост и съответно 6,2 л/100 км

Екипажът е наред, но аз съм като дрогиран. Има такива коли, които колкото повече караш, толкова по не ти се слиза от тях. Точно такава е Mondeo TDCi. Ако мислите, че ви лъжа, помолете в някой от центровете на "Мото-Пфое" да ви организират пробно пътуване. Не е задължително веднага след това да купите колата. Дори изобщо не е задължително да я купувате, но след преживяното нещо дълбоко във вас ще продължи да ви човърка, докато не се сдобиете с такъв автомобил или бавно и мъчително преодолеете пристрастяването.
car.bg тест на Автожурнал



Ford Mondeo ST