Peugeot 406 Coupe - автомобилът на старо

Клишето дава твърде ограничена дефиниция за спортните купета. Повечето хора си ги представят като коли за улични състезатели с излишък на тестостерон или моторизирани чесалки за егото. Дори в тази специфична категория обаче съществува йерархия. В нея има както реквизит за филми от породата "Бързи и яростни", така и аристократи, чиято единствена причина за съществуване съвсем не е вземането на завои с вратите напред. На такива модели подхожда по-скоро определението "турър", а естествената им среда на обитание са магистралите и живописните крайморски пътища. Наблягат повече на елегантното присъствие, отколкото на спринта на 400 метра, и 20 години след появата си обикновено се сдобиват със статута на класики, защото съвсем не са от най-едротиражните продукти на производителите си.

През 2023-а, когато се навършват две десетилетия от снемането на Peugeot 406 Coupe от конвейера, с голяма вероятност ще се случи точно така. Франсето с дизайн от Pininfarina предизвика спонтанна загуба на говорни способности у публика и специалисти още при прведставенето си през есента на 1996-а. Смята се за един от най-красивите автомобили и досега, което му предвещава светло класическо бъдеще. Съвсем не е сред любимците на стрийт рейсърите и това прави покупката на употребяван екземпляр още изкушаваща. Статистиката го сочи за най-продаваното купе в историята на Peugeot, с което шансовете да се попадне на запазена 406-ица с две врати нарастват чувствително.
На такива безупречни манекенски форми се устоява много трудно. Всеки мераклия обаче трябва да си направи добре смеката преди да им посегне.
Каросерията няма нито един общ детайл с тази на седана и при евентуален удар щетите могат да бъдат направо разоряващи. По ценоразпис на Peugeot смяна на предна броня с боядисване излиза 790 евро. При това в сумата не са включени нито сензори на еърбеговете, нито пиропатрони за донатягане на коланите. Също толкова струва нова врата, а подмяна на заден калник с боя скача на 1 300 евро.
При оглед на харесана 406-ица Coupe задължително трябва да се провери подът пред шофьорската седалка. Там са положени доста кабели, които започват да гният с времето заради влагата. Белята може да се избегне с периодично подсушаване на салона или с изпитаната рецепта с вестник под стелките. През 1999 г. французите модернизират цялото семейство 406 и обичайните проводници са заменени от мултиплексна шина. Колите, произведени след въвеждането на промените, показват много по-малко дефекти на електрическото оборудване, макар че централният управляващ блок на системата понякога се поврежда. Цената на нов не е особено висока в сравнение cъс споменатите резервни части - около 150 евро, а може да се потърси и втора употреба. При немалко Coupe-та обаче се поврежда приборният панел, който излиза тройно повече. Във всеки случай на датчика за горивото в резервоара не бива да се има прекалено доверие, а "цветомузиките" на борда на двувратата 406-ица съвсем не са рядкост. Подобно на "донора", с нередности може да изненада и климатикът.
 
Иначе в салона елегантността доминира над спортния стил. Coupe-то превъзхожда седана с 6 сантиметра на дължина и място не липсва дори на задните седалки. От Pininfarina не само са автори на дизайна, а и произвеждат модела. Ето защо в някои отношения качеството на изработката превъзхожда френския оригинал.
Престижен продукт като 406 Coupe има нужда от подобаваща моторизация, което е накарало френските инженери да се откажат от малките мотори на седана. В началото на производството базов двигател е двулитровият XU10 с мощност 132 к.с., заменен през 1999 г. от аналогичният като кубатура EW10 със 135/136 коня. Характеристиките на тези агрегати ги правят напълно достатъчни за ежедневните нужди, поддръжката им излиза доста по-евтино, а освен това понасят изключително благосклонно умерен чип тунинг докъм 155 коня.
Ако финансите позволяват, инвестицията в монтирания от 2002-ра 2.2-литров двигател със 158 к.с. определено си струва. По негов адрес се чуват само хвалби. Разполага с предостатъчен запас от мощност и въртящ момент и се смята за изключително надежден.
Върхът в гамата има по-скоро имиджова стойност. 2.9-литровият V6 със 191 или 207 коня ускорява купето до 100 км/ч за 7.7 секунди, но се поддържа и ремонтира несравнимо по-скъпо от четирицилиндровите модификации. Смяна на ангренажен ремък, например, излиза двойно. С 30 до 60 на сто поповече струват и всички останали резервни части за мотора.
Отлични отзиви получава малко странният за подобен род автомобили 2.2-литров дизелов двигател със 133 к.с., монтиран от март 2001 г. Разполага с въртящ момент от 315 Нм и по сведения на механици навърта по половин милион километра без никакъв проблем. Единственото условие за дълголетието му е наличието на качествено масло в големи количества. Това, между другото, важи за всички мотори.
През 1999 г. Peugeot определя нови интервали между смените на смазката в двигателите. Според указанията на французите маслото в бензиновите агрегати трябва да се обновява на цели 30 000 км, но при употребяваните екземпляри това не е никак препоръчително и интервалите не бива да надхвърлят 15 000 км. Добре е да се съкрати двойно и пробегът между смените на ангренажен ремък (60 вместо 120 000 км). Потенциалните собственици на 406 Coupe трябва да свикнат с мисълта, че ще доливат масло постоянно. Според инструкциите на PSA разход от 500 гр на 1 000 км се смята за напълно приемлив. Проверката на нивото му обаче трябва да бъде ежеседмична. Освен че гори, течовете съвсем не са рядкост. В колите с механична трансмисия загубите най-често се дължат на протекъл семеринг на коляновия вал. Доказан недостатък на базовия двигател е непоносимостта към студа. Виновник за трудния старт в ледените зимни сутрини може да бъде както управляващата електроника, така и инжекционът. В първия случай проблемът се решава с препрограмиране на блока, а във втория - с нови дюзи. Собственици се оплакват и от прекалено ниското разположение на заборника на въздушния филтър и с преминаването на локви трябва да се внимава.

Седанът на 406-ицата винаги е получавал много високи оценки за качествата на
ходовата част и управляемостта в частност. В това отношение Coupe-то заслужава още повече хвалби, макар че по адрес на надеждността суперлативите са леко преувеличени. Всяка година, например, се налага смяна на дозавиващите щанги на задните колела, благодарение на които моделът си "хапва" завои с такъв апетит. Новите части не са особено скъпи, но на всеки 60-100 000 км възниква нужда от нови опорни лагери на МакФерсоните и накрайници на кормилните щанги. През 1999 г. французите променят доста детайли по шасито, с което ресурсът ме су увеличава. Проблемът с деформираните спирачни дискове обаче се остава до самия край на производството.
Повечето поддържани 406-ици Coupe на вторичния пазар съвсем не са евтини. Покупката на такъв автомобил обаче определено си струва. Той никога няма да накара собственика си да скучае - не само защото ще му напомня за себе си с постоянни инвестиции в дреболии. Поддръжката му обаче е по джоба на почти всеки, а такава красота изисква преданост.
mobile.bg

Няма коментари:

Популярни автомобили