Ауди А8 е сред най-търсените луксозни автомобили на старо в България
Конкуренцията в класа на свръхлуксозните лимузини рядко е била толкова оспорвана, колкото в началото на новото хилядолетие. Приблизително тогава Audi поде нова рекламна кампания с изключително агресивен тон, която продължи кратко, но се запомни добре. Едно от особено наглите й печатни проявления представяше топмодела А8 в компанията на BMW 7, Mercedes-Benz S-klasse и Jaguar XJ. Под всеки от конкурентите пишеше съответно пояснението "Без quattro", "Без Tiptronic" и "Без TDi". Под флагмана от Инголщад също имаше скромно надписче: "Без компромис". А8 вече бе навлязъл в зрялата си възраст и въпреки това продължаваше да бъде трън в гащите на малкото производители на седани от висшия клас. Някои от тях вероятно са възроптали срещу хулиганската рекламна политика на Audi, защото кампанията скоро бе прекратена, но това не променяше истината в посланието.
Години след дебюта на А8 моделът все още превъзхождаше съперниците си по някои технически показатели. По един от тях инголщадската хала си остана недостижима до самия край на производството през 2002-ра. Опити да продава суперседан с изцяло алуминиева каросерия отскоро има само Jaguar, но те трудно могат да се нарекат успешни. Преди 12 години, когато дебютира, А8 нанесе толкова звучен шамар на класиците в жанра с двойното предаване, свръхмодерните технологии и дизайна си, че успя само за няколко месеца да прекрои пазарната торта в класа завинаги. По ирония на съдбата у нас това пролича най-вече по променените вкусове сред едрото в пряк и преносен смисъл бългрско бизнесбратство, което масово започна да сменя BMW-тата и Mercedes-ите с А-осмици.
Днес топлимузината от Инголщад е по-достъпна отвсякога, доколкото такова прилагателно стои адекватно на фона на цени от около 20 000 лв. за най-възрастните екземпляри на пазара. Дела на държавата и прекупвачите в тази сума сочат цифрите в Германия, където А8 от 1994-1995 г. струва между 4 000 и 6 000 евро. Изкушението все пак остава, защото за мнозина не е лесно да избират между един от най-добрите автомобили, произвеждани някога, и нова Dacia Logan, например. Стойността на употребяван А8 логично е само началото на инвестициите. Кошмари докарват и застрахователните премии, и апетитите на джамбазите, а страховете от цената на евентуален ремонт основателно изправят косата. Удоволствието да се притежава такава кола обаче просто не може да бъде евтино.
Последното важи с двойна сила ако е употребявана. Всеобщото убеждение, че А8 е абсолютно имунизиран към корозия заради алуминиевата си
каросерия
не бива да успокоява при покупка. В случай, че избраният автомобил е катастрофирал и е отремонтиран непрофесионално, 20-годишната фабрична гаранция против ръжда губи всякакъв смисъл. За изработката на купето е използвана съвършено различна технология от тази при стоманените каросерии. Детайлите са скрепени с аргонова заварка само в няколко точки, а практически цялото купе е "събрано" със специално двукомпонентно лепило и допълнителни укрепващи агенти. Алуминият се обработва изключително трудно и при деформации най-често се подменя целият повреден елемент. Крепежът му трябва да бъде съобразен с оригиналната технология, защото ако бъдат съединени със стоманени болтове, само след година алуминиевите панели ще бъдат набраздени от огромни белези - следствие от електрохимична корозия. Необходими са също така специални груднове и китове, защото обикновените не държат дълго върху алуминий. Дори най-дребният ремонт трябва да се повери в ръцете на квалифицирани майстори, познаващи особеностите на "крилатия метал". Ако обаче колата не е катастрофирала, всякакви притеснения относно каросерията могат да отпаднат. Качествата на спортната версия на модела с индекс S8 неслучайно играеше ключова роля във филма "Ронин" с Робърт ДеНиро. Благодарение на ниското си тегло, двойното предаване и изобилната мощност, този автомобил практически няма конкуренция на пътя, камо ли пък в лицето на някакви ситроени и пежа, лека им пръст.
Стане ли дума за мускули, Audi A8 определено има какво да демонстрира. Единственото изключение по този въпрос е най-малкият от общо 4 бензинови
двигателя
с работен обем 2.8 литра, както и вариантът на 2.5-литровият TDi с мощност 150 к.с. Те определено са предназначени за спокойни водачи с афинитет към икономиите. Инголщадският флагман категорично заслужава осемцилиндров мотор и разполага с повече от подходящи за целта 3.7- и 4.2-литрови машини с мощност 230/260 и 300/310/340/360 к.с. в зависимост от изпълнението. Гамата коронясва W-образна фантастика с ходов обем 6.0 литра и табун от 420 коня. Върховата модификация обаче присъства на вторичния пазар от твърде скоро, също както и 3.3-литровия TDi. Цените им ги правят абсолютно недостъпни за простосмъртни купувачи, а и за недостатъците им се знае твърде малко.
Макар и относително нова, дизеловата мода в луксозния клас не подминава купувачите на А8. Версията 2.5 TDi е сред най-разпространените по пътищата, макар че по-ниските разходи за гориво се компенсират от високата стойност за обслужване на дизелов двигател и по-високата цена в сравнение с бензиновите мотори с аналогичен обем. Влошените акустични показатели, вибрациите и вялата динамика (11.3 секунди до 100 км/ч) поставят допълнителни черни точки в пасива на нафтовите модификации. С известни уговорки може да се приеме версията с мощност 180 к.с., но като цяло истината е в бензиновите модификации. 40-клапановите мотори с обем 3.7 и 4.2 литра по правило вървят в комплект с най-богатата възможна комплектация, още един плюс в тяхна полза. Покупката на такъв автомобил обаче изисква изключителна предпазливост. Забележки към надеждността на двата V-образни осмака няма. В случай на износена или повредена цилиндрово-бутална група обаче единственият възможен ремонт се състои в подмяна на стария блок с рециклиран и сглобен двигател без главата. Цената на такъв комплект доближава 8 500 евро, а резервни части за V8 не се продават. Ето защо всички предписани от производителя процедури по поддръжката трябва да се следват педантично, а времето и пробегът на интервалите по обслужването да се намалят с по една трета. Добре е маслото и филтрите да се сменят на 10 000 км, а състоянието на свещите да се следи. Ангренажният ремък подлежи на подмяна след не повече от 90 000 км, като процедурата трябва да бъде съпътствана и от смяна на антифриза.Заради огромния въртящ момент
скоростните кутии
на А8 са подложени на сериозно натоварване. Както механичните, така и автоматичните трансмисии разполагат до достатъчен ресурс да се справят със задачите си. При покупка на автоматик обаче състоянието му трябва да се провери от специалист, защото ремонтът след прегряване може да коства солено. Проблеми могат да възникнат при варваски стил на шофиране, ненавременна смяна на маслото на всеки 60 000 км или използване на смазка, различна от оригиналната G052. Каквито и да било притеснения относно двойното предаване quattro са абсолютно безпочвени. През последния четвърт век системата е доведена до техническо съвършенство и са нужни наистина нечовешки усилия, за да бъде съсипана.
Едно от основните пера в скъпата поддръжка на Audi А8 се дължи на сложното осемлостово
окачване
което иначе осигурява отличната управляемост на масивната лимузина. В Германия щангите издържат безпроблемно по 100 000 км и повече, но тук животът им рядко превишава 30-40 хил. Краят му известяват първо скърцащи шумове, а след това и тропане. Далновидна постъпка при появата на тези симптоми е замяната на всичките осем елемента накуп, което ще спести пари и време. В противен случай ще се налагат системни посещения за подмяна на щангите една по една на всеки 5-7 000 км, а шумовете и тропането ще се превърнат в постоянен спътник на собственика.Независимо от изобилието на
електроника
в оборудването, проблеми с нея практически отсъстват с изключение на традиционната за почти всички продукти на VAG болест по сервозадвижваните клапи на климатичната система. Неприятности може да предизника кондензът на вода във фаровете, защото рефлекторите ръждясват, а цената на комплекта е безбожно висока. В първите години от производнството Audi иизпитва трудности с качеството на горивните помпи, моторчетата на чистачките и генераторите, но те са преодолени успешно. Неизправностите по електронните блокове, управляващи двигателя или автоматичната скоростна кутия, са изключително редки и обикновено са белег за не съвсем чисто досие на автомобила.
Точно заради опасността от тъмно минало към покупката на употребявано Audi A8 трябва да си подхожда извънредно предпазливо. Известни са схеми за продажба на зле отремонтирани в страни от бившия соцлагер коли, които после се връщат в Германия, където намират доверчив купувач. Изборът на кола задължително трябва да се консултира със специалист, защото за любител е почти невъзможно да се определи техническото състояние и стойността на предстоящите ремонти.
източник: mobile.bg
Коментари