Автомобилът на старо - Land Rover Discovery
Появилият се през 1989 г. Discovery (Откритие) едва ли би могъл да получи по-подходящо име. Именно с този модел легендарната марка Land Rover навлиза в напълно непознати до този момент територии. Новият всъдеход е своеобразен хибрид между обикновения 90/110/130 (Defender) и луксозния Range Rover. За изминалите 12 години моделът си създаде репутация на един от най-сполучливите автомобили с повишена проходимост в света. Митичното рали Camel Trophy се провежда именно с Discovery, което е може би най-авторитетното признание за качествата му.
По съвременните класификации "Откритието" най-често е подреждано в графата "SUV". Старанието всячески да се избягва употребата на защитения с патент термин "джип" обаче създава сериозно объркване срад купувачите. Discovery e повече всъдеход, отколкото повечето производители на подобни возила само са мечтали за топмоделите си, и съвсем не е кола за всеки. Въпреки явните опити на британските конструктори да подминат каноните на скования и консервативен дизайн, характерен за фирмата, марката на всъдехода трудно може да се сбърка. Същото важи и за съдържанието на алуминиевата каросерия. Discovery няма да се хареса на асфалтовите каубои, които използват джиповете си само за лов на мадами. Истиниското призвание на Land Rover-а е извън пътя и трудно може да впечатли с магистрални изпълнения.
След дебюта на модела през 1989-а той е модернизиран само веднъж (1994 г.), а дори и след лансирането на втората му генерация през 1998 г. разликите между отделните поколения са трудно забележими. Първото се познава по по-малките фарове и липсата на надпис Land Rover на предния капак. Промените в "съдържанието" са повече. Обикновеният купувач може да се ориентира за възрастта на колата по арматурното табло. В по-ранните автомобили то е доста оригинално, но не може да се похвали с особена ергономичност. Циферблатите са малки и се четат трудно. От 1994 г. насетне приборите са с по-привични черти. В краен случай годините могат да се предположат по разположението на бутона на клаксона. При най-старите модификации той се намира на лостчено вляво от волана, който от своя страна след 1994-та има четири вместо две спици.
Обзавеждането на салона на Discovery e от извънредно здрави материали. Ето защо износеният интериор свидетелства за интензивна експлоатация или небрежен предишен собственик. Колкото и незначителна дреболия да изглежда захабеният салон, той говори за малко отделяно внимание и е достатъчен повод да светне червената лампичка в главата на кандидат-купувача.
Сладкодумията за "вечното" алуминиево купе може да звучат прекрасно, но изобщо не отговарят на реалността. Местата на сглобките между стоманени детайли и авиационния метал са застрашени от електрохимична корозия, белезите от която личат само при остъргване на боята. Коварните шупли се появяват най-вече в долната част на купето, задната врата и пантите. Ремонтът на алуминиева каросерия изисква специални технологии, не е по силите на всеки и струва цяло състояние.
Discovery се комплектова с широка гама двигатели, повечето от които са извънредно сполучливи конструкции, проверени с времето. Изключение прави двулитровият четирицилиндров мотор с мощност 134 к.с., монтиран от септември 1993 г. Той е слаб за тежката каросерия и се амортизира бързо. Останалите бензинови агрегати са V-образни осмаци с обем 3.5 и 3.9 литра (от 1994 г.). Те са варианти на легендарния V8 на Rover, спечелил слава още в началото на 70-те години, и осигурават от 113 до 182 расови кончета. Истинската класика обаче си остава 2.5-литровият дизел със 113 к.с., който е най-разпространен и се цени много високо от любителите на off road-емоциите. При спокойно шофиране с 88-те литра нафта в резервоара с този двигател могат да се изминат и 1 000 км - разходът в града е едва 8.6 л./100 км.
Discovery обаче не е лъжица за всяка уста и по отношение на моторизацията. Слабите места на V-образните осмаци с голям пробег са инжекционът и елекрическата система. Кабелите в моторния отсек прогарят, а в електронните блокове не е рядкост окисляване. Тези проблеми се избягват с редовна поддръжка и грижи, пък и отстраняването им не е особено скъпо или трудоемко. Далеч по-сериозни главоболия може да докара използването на некачествен антифриз. Нередовната му смяна води до корозия, следствие от която обикновено е пробив в задната част на дясната глава на блока.
Оптимален вариант за избор измежду дизеловите мотори е агрегатът, монтиран от 1994 и 1997 г. Повечето специалисти го смятат за най-надежден от общо трите дизела, с които се комплектова Discovery. За всички тях се препоръчва смяната на агренажния ремък на всеки 65 000 км, въпреки че по заводски инструкции това може да се прави на стотина хиляди.
Discovery може да се намери с петстепенна скоростна кутия на Rover и автомат ZF с четири предавки. Най-ранната модификация на механичната трансмисия търпи критики заради необичайното разположение на скоростите - задният ход се намира в крайно ляво положение на лоста. Това върши добра работа при всъдеход, тъй като улеснява бързото превключване от първа на задна и обратно, но създава риск от объркване. В автомобилите след 1994 г. задният ход е срещу пета предавка.
Старата скоростна кутия LT77 се слави със здравината си и, ако няма течове на масло, е практически невъзможно да се повреди. След модернизацията от 1994 г. се монтира новата R380, която е по-тиха, но е крайно чувствшителна към качеството на маслото. Компромисът с него води износване на детайлите.
Автоматичните трансмисии създават още по-малко проблеми, но не са подходящи за пресечена местност.
Окачването има само две слеби места. Шенкелите на предния мост трябва да са добре смазани и то със специална смазка, препоръчвана от компанията-производител. Това, както и внимателното шофиране, може да предотврати много скъп ремонт. В задното окачване трябва да се обръща внимание на шарнирите. Когато са износени, започва да се чува силно тракане. Замяната на гумените втулки и амортисьорите между 90 000 и 120 000 км пък отлага износването на по-големи и скъпи детайли.
Експлоатацията на Discovery не е много по-скъпа от тази на лек автомобил от средния клас. Разбира се, модификациите с V-образен 8-цилиндрови двигател изискват повече средства, отколкото TDi, пък и всъдеходът има конструктивни особености, налагащи специфични грижи. Сервизирането на Land Rover е скъпо удоволствие, а при "Откритието" то е препоръчително на всеки 9 000 км. Моделът безспорно е един от най-добрите автомобили с повишена проходимост, но не е лишен от недостатъци.
След появата на новото поколение цените на Discovery Series I в Европа спаднаха чувствително и въпреки това остават сред най-високите в класа (графика 1). Бъдещият собственик на Land Rover-а обаче винаги може да разчита на добра възвръщаемост, особено ако е полагал нужните грижи за своя всъдеход. Освен всичко друго, сред собствениците на коли с тази марка рядко има случайни хора и интерес за изгодна сделка винаги ще се намери.
Димитър Димитров
По съвременните класификации "Откритието" най-често е подреждано в графата "SUV". Старанието всячески да се избягва употребата на защитения с патент термин "джип" обаче създава сериозно объркване срад купувачите. Discovery e повече всъдеход, отколкото повечето производители на подобни возила само са мечтали за топмоделите си, и съвсем не е кола за всеки. Въпреки явните опити на британските конструктори да подминат каноните на скования и консервативен дизайн, характерен за фирмата, марката на всъдехода трудно може да се сбърка. Същото важи и за съдържанието на алуминиевата каросерия. Discovery няма да се хареса на асфалтовите каубои, които използват джиповете си само за лов на мадами. Истиниското призвание на Land Rover-а е извън пътя и трудно може да впечатли с магистрални изпълнения.
След дебюта на модела през 1989-а той е модернизиран само веднъж (1994 г.), а дори и след лансирането на втората му генерация през 1998 г. разликите между отделните поколения са трудно забележими. Първото се познава по по-малките фарове и липсата на надпис Land Rover на предния капак. Промените в "съдържанието" са повече. Обикновеният купувач може да се ориентира за възрастта на колата по арматурното табло. В по-ранните автомобили то е доста оригинално, но не може да се похвали с особена ергономичност. Циферблатите са малки и се четат трудно. От 1994 г. насетне приборите са с по-привични черти. В краен случай годините могат да се предположат по разположението на бутона на клаксона. При най-старите модификации той се намира на лостчено вляво от волана, който от своя страна след 1994-та има четири вместо две спици.
Обзавеждането на салона на Discovery e от извънредно здрави материали. Ето защо износеният интериор свидетелства за интензивна експлоатация или небрежен предишен собственик. Колкото и незначителна дреболия да изглежда захабеният салон, той говори за малко отделяно внимание и е достатъчен повод да светне червената лампичка в главата на кандидат-купувача.
Сладкодумията за "вечното" алуминиево купе може да звучат прекрасно, но изобщо не отговарят на реалността. Местата на сглобките между стоманени детайли и авиационния метал са застрашени от електрохимична корозия, белезите от която личат само при остъргване на боята. Коварните шупли се появяват най-вече в долната част на купето, задната врата и пантите. Ремонтът на алуминиева каросерия изисква специални технологии, не е по силите на всеки и струва цяло състояние.
Discovery се комплектова с широка гама двигатели, повечето от които са извънредно сполучливи конструкции, проверени с времето. Изключение прави двулитровият четирицилиндров мотор с мощност 134 к.с., монтиран от септември 1993 г. Той е слаб за тежката каросерия и се амортизира бързо. Останалите бензинови агрегати са V-образни осмаци с обем 3.5 и 3.9 литра (от 1994 г.). Те са варианти на легендарния V8 на Rover, спечелил слава още в началото на 70-те години, и осигурават от 113 до 182 расови кончета. Истинската класика обаче си остава 2.5-литровият дизел със 113 к.с., който е най-разпространен и се цени много високо от любителите на off road-емоциите. При спокойно шофиране с 88-те литра нафта в резервоара с този двигател могат да се изминат и 1 000 км - разходът в града е едва 8.6 л./100 км.
Discovery обаче не е лъжица за всяка уста и по отношение на моторизацията. Слабите места на V-образните осмаци с голям пробег са инжекционът и елекрическата система. Кабелите в моторния отсек прогарят, а в електронните блокове не е рядкост окисляване. Тези проблеми се избягват с редовна поддръжка и грижи, пък и отстраняването им не е особено скъпо или трудоемко. Далеч по-сериозни главоболия може да докара използването на некачествен антифриз. Нередовната му смяна води до корозия, следствие от която обикновено е пробив в задната част на дясната глава на блока.
Оптимален вариант за избор измежду дизеловите мотори е агрегатът, монтиран от 1994 и 1997 г. Повечето специалисти го смятат за най-надежден от общо трите дизела, с които се комплектова Discovery. За всички тях се препоръчва смяната на агренажния ремък на всеки 65 000 км, въпреки че по заводски инструкции това може да се прави на стотина хиляди.
Discovery може да се намери с петстепенна скоростна кутия на Rover и автомат ZF с четири предавки. Най-ранната модификация на механичната трансмисия търпи критики заради необичайното разположение на скоростите - задният ход се намира в крайно ляво положение на лоста. Това върши добра работа при всъдеход, тъй като улеснява бързото превключване от първа на задна и обратно, но създава риск от объркване. В автомобилите след 1994 г. задният ход е срещу пета предавка.
Старата скоростна кутия LT77 се слави със здравината си и, ако няма течове на масло, е практически невъзможно да се повреди. След модернизацията от 1994 г. се монтира новата R380, която е по-тиха, но е крайно чувствшителна към качеството на маслото. Компромисът с него води износване на детайлите.
Автоматичните трансмисии създават още по-малко проблеми, но не са подходящи за пресечена местност.
Окачването има само две слеби места. Шенкелите на предния мост трябва да са добре смазани и то със специална смазка, препоръчвана от компанията-производител. Това, както и внимателното шофиране, може да предотврати много скъп ремонт. В задното окачване трябва да се обръща внимание на шарнирите. Когато са износени, започва да се чува силно тракане. Замяната на гумените втулки и амортисьорите между 90 000 и 120 000 км пък отлага износването на по-големи и скъпи детайли.
Експлоатацията на Discovery не е много по-скъпа от тази на лек автомобил от средния клас. Разбира се, модификациите с V-образен 8-цилиндрови двигател изискват повече средства, отколкото TDi, пък и всъдеходът има конструктивни особености, налагащи специфични грижи. Сервизирането на Land Rover е скъпо удоволствие, а при "Откритието" то е препоръчително на всеки 9 000 км. Моделът безспорно е един от най-добрите автомобили с повишена проходимост, но не е лишен от недостатъци.
След появата на новото поколение цените на Discovery Series I в Европа спаднаха чувствително и въпреки това остават сред най-високите в класа (графика 1). Бъдещият собственик на Land Rover-а обаче винаги може да разчита на добра възвръщаемост, особено ако е полагал нужните грижи за своя всъдеход. Освен всичко друго, сред собствениците на коли с тази марка рядко има случайни хора и интерес за изгодна сделка винаги ще се намери.
Димитър Димитров
Коментари