След като през първата половина на 90-те стана ясно, че продажбите на луксозни модели под марката FIAT не вървят дори в Италия и Croma замина в небитието, в Торино се изправиха пред тежка загуба. От една страна, да се откажат окончателно от флагман в гамата си означаваше да понесат поредния сериозен удар по реномето си. От друга, разработката на нова платформа за автомобил от бизнес клас щеше да им струва прекалено скъпо. Тогава италианците решиха да изхитруват, като представят новия си седан Marea за наследник хем на Tempra, хем на Croma. Фактът, че автомобилът бе построен на базата на "голфовите съперници" Bravo/Brava изобщо не ги смущаваше. В прес-релийзите от 1996 г. Marea смело се поставяше в компанията на значително по-големи автомобили, тъй като оглавяваше моделното семейство на FIAT. Поглед върху продажбите сочи доста по-скромни от претенциите резултати в битката с конкуренцията.
Изминалите 6 години обаче донесоха и нелоши новини за почитателите на марката. Marea се оказа значително по-жизнеспособен проект, отколкото предричаха скептиците. Особено привлекателен се оказа комбивариантът Weekend, от който в Германия например са продадени 7 пъти повече бройки, отколкото от седана. Каросерията с традиционно елегантни линии изненадва със сравнително доброто качество на изработка, като следи от най-върлия враг на апенинските коли - ръждата - могат да се забележат само по ауспухната система. Оборудването пък е на типичното високо ниво. Не липсват редица дребни радости, които обаче спестяват досадни разходи - прибиращи се странични огледала, брони, понасящи безпроблемно удари със скорост до 10 км/ч, или падащият борд на задната броня при универсала.
Добре би било да се внимава с контактния ключ. Загубата му може да коства доста средства.
Купето на Marea се отличава с повишена пасивна безопасност, осигурявана от зоните за деформация и подсиления корпус. На тестове моделът успешно понася челни удари със скорост до 55 км/ч. Във вратите са монтирани допълнителни щанги, а седалките са така конструирани, че не позволяват на тялото да се "приплъзва" под коланите.
Сред хроничните недостатъци на каросерията най-често се споменава клеясващата брава на задната врата при комбито. Механиката й не е особено надеждна, амортизира се бързо, а и наслояващата се мръсотия изиграва съществена роля за краткия й живот.
За разлика от предшествениците си, Marea може да се похвали и с доста по-качествен интериор, макар да е далече от съвършенството. Използваните материали и сглобката са на несравнимо по-високо равнище, отколкото в миналото, но скърцащите арматурни табла, седалки и калпавите уплътнения все така тормозят собствениците.
Почитателите на италианската марка винаги са я ценяли най-вече заради мощните и пъргави двигатели, монтирани на нейните модели. Marea определено има какво да им предложи, за да заздрави традициите. Автомобилът се комплектова с богата гама мотори с работен обем от 1.6 до 2.0 литра за бензиновите и 1.9 до 2.4 литра за дизеловите.
Най-разпространен е 1 600-кубиковият двигател, който разполага със 103 к.с. Те се справят безпроблемно с каросерията на по-малките Bravo и Brava, но се задъхват леко с Marea. Популярността му се дължи на високите експлоатационни качества, простотата на обслужване и непретенциозността по отношение на качеството на горивото. Проблемно място при най-малкия мотор са разпределителните валове. Качеството на сплавта, от която са изработени, варира и статистиките отчитат сравнително чести неизправности.
По-удачен за габаритите на купето се явява 1.8-литровият мотор със 113 к.с. Той се среща доста често при комбито Weekend, което е в състояние да изстреля от 0 до 100 за 10-ина секунди и да ускори до 193 км/ч.
Връх в гамата е петцилиндровият двулитров агрегат с мощност 147 коня (след март 1999 г. 154 к.с.). Той обаче е не само лаком, а и не обича всякакво гориво.
Характерен за всички бензинови мотори недостатък е любовта към маслото. 300 грама на 1 000 км се смятат за обичайна норма. При колите с климатик пък могат да възникнат проблеми с охладителната система. В топло време вентилаторът на такива автомобили практически не спира да работи. Не са редки и случаите на нестабилна работа на празни обороти. Що се отнася до смяната на ангренажните ремъци, собственикът ще постъпи добре ако не чака да се навърти предвиденият пробег от 60 000 км.
Изброеното дотук се отнася в пълна сила и за монтираните на Marea турбодизели. Изключение прави само нестабилната работа на празни обороти. Двата вариант на 1.9-литровия агрегат развиват соътветно 75 и 100 к.с., а големият с работен обем 2.4 л. - 124 коня. Особени проблеми с тях не са отчитани, стига да не се смята разходът на масло от 0.8 литра на 1 000 км. След 1999 г. FIAT снабдява дизеловите мотори с модерната система Common rail. Цените на тези модификации обаче ги правят безинтересни за българския купувач.
Marea се оборудва с петстепенни механични и 4-диапазонни автоматични скоростни кутии. Типичен дефект на ръчната трансмисия е износващият се механизъм за превключване на предавките. Ако за нещастие на собственика скоростната кутия сдаде багажа, трябва да се има предвид, че всеки двигател се комплектова с трансмисия с различни предавателни числа.
Съединителят обикновено издържа 100-ина хил. км, но заради мощните мотори не са редки случаите, когато се налага смяната му дори след 40 000. Сцеплението не се саморегулира и от време на време не е зле да му се обръща внимание.
Следствие от изобилието на мускули под предния капак са и бързо износващите се спирачни дискове. Иначе накладките отпред издържат стандартните 30-ина хиляди.
Неприятно наследство от по-старите модели на FIAT е капризната електрическа система. Механизмите на елстъклата редовно дефектират, а електрониката на двигателя създава главоболия при старт. Оплакват се и собственици на коли с фабрична алармена система. Сложната й конструкция не е особено надеждна, а при евентуална загуба на контактния ключ обикновено следва солидна инвестиция. Работата на имобилайзера се синхронизира от бордовия компютър и код в самия ключ, което създава риск от подмяната и на двата компонента.
Сред безспорните плюсове на Marea е евтината поддръжка в сравнение с повечето конкуренти. Частите са със значително по-ниски цени, а и конструкцията не е особено претенциозна. Срещу относително скромна сума може да се купи поддържан екземпляр, като все пак би било добре да се настоява за наличието на сервизна книжка.
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg
Коментари