Днес Jeep Cherokee е един от най-разпространените модели с повишена проходимост и може би най-продаваният "американец" в Европа за всички времена. За налагането му на пазара на Стария континент заслуга имаха както французите от Renault, чрез чиято търговска мрежа се разпространяваше до втората половина на 80-те, така и конкурентните цени на Jeep. Cherokee и досега остава едно от най-примамливите предложения на пазара на всъдеходи, пък било то и втора ръка. Практиката обаче показва, че към покупката на класическия янки трябва да се подхожда крайно внимателно, макар реномето и така широко рекламираното армейско минало на предшествениците му да изкушават мераклиите за солидна американска машина.
На първо място всеки кандидат-купувач трябва да знае, че Cherokee се произвежда само и единствено в Съединените щати. Chrysler има завод в Китай, но неговата продукция е само за тамошния пазар. Всякакви разкази на продавачите за сглобено в друга държава Cherokee са врели-некипели. В Австрия се произвежда Grand Cherokee, но не и по-малкият му прешественик. Към раздела "хумор, сатира и забава" трябва да се отнасят и приказките за джипове по поръчка на войската и разпродавани от армейски складове. В Европа няма въоръжени сили, които някога да са закупували Cherokee - за разлика от полицията. Лесно може да се определи също ако не точната година, то поне поколението на Jeep-а. До 1988 г. прословутите отвори в радиаторната решетка са 10, а след това - 8.
Каросерия
на Cherokee има славата на една от най-устойчивите на усукване сред автомобилите с повишена проходимост. Здравината на шасито обаче често пъти е преувеличавана. При системно използване по пресечен терен Jeep-ът показва аналогични качества като повечето си конкуренти, а понякога и по-слаби. Произведените през първите години екземпляри и особено тези, сглобявани "под шапката" на Renault, са податливи на корозия. До 1991-ва ръждата не е рядкост по пода, праговете и долната част на вратите, а ауспухната система рядко издържа повече от три-четири сезона. Дори да не са използвани за тежки планински преходи, подът на някои Cherokee-та корозира зловещо под седалката на пасажера заради нагряването на катализатора.
Салонът също не е безупречен. Освен шантавата американска ергономия с нелогично разположени органи на управление, сглобката далеч не е съвършена. Тапицерията на седалките се износва бързо, салонът изглежда амортизиран, а задната врата дрънчи и скърца в дует с резервната гума, която не млъква колкото и да бъде затягана.
Далеч от 2.8-литровият V-образен
двигател
Омасляването на въздушния филтър на 4.0-литровите модификации не е фатално, но говори за небрежна експлоатация
на General Motors, обикновено е първият съвет, който може да се чуе от "печени" Jeep-ъри. Този мотор се монтира от 1983 до 1986 г. и хвърля повече масло от дефектни семеринги, отколкото може да поеме картерът. Освен че е стар и с не особено възхитителни характеристики, обслужването му може да се превърне в ходене по мъките заради липсата на резервни части. За щастие се среща крайно рядко в Европа. Доста по-удачен е 2.5-литровият четирицилиндров двигател на Chrysler, оборудван с моноинжекцион до 1993 г., а след това и с многоточково впръскване. Развива 122 к.с. и някак си се справя с тежката над тон и половина каросерия, макар да не показва чудеса от динамика. Най-подходящ за Cherokee си остава четирилитровият редови шестак, проектиран от AMC през далечната 1964 г. В различните периоди от производстовото мощността му може да бъде 168 к.с.(1984-1988), 171 к.с. (1988-1991), 185 к.с. (1991-93), 184 к.с. (1993-96) и 178 к.с. (1996-2001). Харчи почти колкото реактивен самолет, но пък единствен разполага с адекватна за този автомобил мощност и е сочен като най-надеждния от гамата на Cherokee. На другия полюс е 2.1-литровият (2 053 или 2 068 см3) турбодизел на Renault. Сам по себе си този двигател не е лош, но сглобяван в Америка и монтиран на автомобил с повишена проходимост, лесно се сдобива със заслуженото прозвище "ренде". Със значително по-добри експлоатационни характеристики разполага 2.5-литровият турбодизел на италианската VM Motori, която от 1995-а е собственост на корпорацията Detroit Diesel. Неговите 115 к.с. трудно ще осигурят вихрено ускорение и шеметна скорост, но са идеален вариант за спокойни водачи, ценящи икономичността.
Именно изключително високият разход на гориво се сочи като недостатък на всички двигатели с изключение на 2.5-литровия дизел. Най-разочароваща в това отношение след 4.0-литровата ламя се оказва... френската печка. Понеже по правило се ползва на ръба на възможностите заради хилавите си 80 кончета (87 след 1991 г., но само заради променената методика на изчисляване на мощността) много рядко харчи каталожните 10 л/100 км. Високите натоварвания водят до изключително бърза амортизация на турбото, прегряване и деформации на цилиндровата глава. Течовете от охладителната система пък са общ проблем за всички мотори - за жалост дори за топагрегата. Характерни за него дефекти са слабият изпускателен колектор и склонността към изхвърляне на масло по въздушния филтър след 100 000 км. Дължи се на процедили се през сегментите горивни газове, които създават вторично налягане в картера. За да се избегне попадането им в атмосферата, те се насочват към всмукателния колектор за доизгаряне в горивните камери. За целта се смесват с въздух, доставян от въздушния филтър през калиброван отвор. Ако в него се образуват нагари, газовете започват да се връщат по обратния път и попадат върху филтъра. Дефектът в никакъв случай не е фатален, но свидетелства за неправилна експлоатация и използване на нискокаческвени горива.
Немалко критики могат да се чуят по адрес на
ходовата част
на Cherokee. Съвсем логично най-опасни за съдържението на портфейла са екземплярите, използвани системно встрани от асфалтовите пътища. След 60-70 хил. км задните ресори обикновено са вече "уморени" и се нуждаят от периодична проверка. Амортисьорите също не могат да се похвалят с особено дълъг живот. По някаква неведома зависимост първа от предния мост се обажда дясна полуоска, а след това започват да се чуват шумове от задния мост, които са белег за луфт и в полуоските отзад. Хлабини над нормата често мъчат също и кормилния механизъм на Cherokee-тата до 1997 г. Изобщо окачването и ходовата част като че ли на се досатъчно пригодени за ежедневно използване по пътища с лоша настилка и се амортизират бързо за всъдеход. Допълнително вгорчава картината използването на по-широки от стандартните гуми, които се отразяват пагубно върху състоянието на кормилните щанги и лагерите на главините.
На Cherokee се монтират няколко вида механични и автоматични
скоростни кутии
които рядко създават грижи. Изключението е само едно - френската BA 10/5 на Peugeot, която Jeep-ърите единодушно определят като недостатъчно надеждна за натоварванията. Другояче стои въпросът с раздатъчните кутии. Те са два типа - NP231 и NP242. Типичният дефект тук се нарича разтегната верига, която разполага с ресурс да навърти минимум 200 000 км, но при варварска експлоатация понякога се нуждае от замяна след едва 50 хил. При оглед непременно трябва да се провери също за теч на масло през задния семеринг и за степента на износване на лагера на изходния вал. Понеже това не е по силите на всеки, най-лесно е да се проверят всички режими на работа на трансмисията и при съмнителни шумове да се потърси помощта на специалист, който да определи стойността на бъдещото капиталовложение.
Малко на брой, но за сметка на това крайно неприятни са проблемите по
електрическата инсталация
Централното заключване например има извънредно гадния навик да се активира при захлопване на някоя от вратите, в резултат на което водачът само може да се надява ключовете му да не са на таблото. Нерядко на показателя за горивото не бива да се има доверие, а прекъснатото захранване на стереото или ел. стъклата са бели кахъри.
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg
Коментари