Пред мераклиите за престижен седан от долния сегмент на средния клас рядко изникват дилеми. Моделите, които отговарят на такова описание, по правило са германски. Съществува обаче и друга група купувачи, които отказват да се съобразяват със статуквото и държат да бъдат различни. Именно на тях открай време залага шведската школа. През 2000 г. Volvo зарадва почитателите си с новия S60, който се изправи срещу Mercedes-Benz C-Klasse, BMW 3er и Audi A4. Скандинавският седан вече приключва производствения си живот и се среща все по-често на вторичния пазар. Рекапитулация на положителните черти и недостатъците му показва, че определено има какво да покаже срещу именитите си немски противници.
Шведите никога не са изпитвали трудности в борбата срещу корозията, а проблемите с целостта на лаковото покритие бяха преодолени още в края на 90-те. В това отношение S60 не прави изключение. Моделът може да се похвали с типичната за марката солидна
каросерия
По-важното обаче е, че оборудването също създава много малко проблеми. Ако климатичната система не работи достатъчно ефективно, обикновено е достатъчно да се свали и почисти централният температурен датчик, монтиран в салона. Друга възможна неизправност на инсталацията е постепенният отказ на муфата за включване на климатика заради натрупване на нечистотии. Понякога в най-студените зимни дни се поврежда редукторът на фарочистачките. Те замръзват за стъклата и ако бъдат включени, водят до повреда. Налага се смяна на редуктора заедно с електромотора.
Салонът
на S60 предлага достатъчно комфорт за четирима възрастни, но скосеният покрив и стръмният контур на задната врата подсказват, че пътниците отзад са по-скоро гости в шведския седан. Архитектурата е решена в стила на купе с четири врати и подчертано спортно излъчване. Който търси семейна кола, трябва да се ориентира към сходното като механика комби V70. Багажникът и задната му седалка са огромни, а отворите на вратите са почти квадратни.
Оборудването
на всеки екземпляр е индивидуално, но купувачите на Volvo рядко пестят и с малки изключения S60 глези с безброй екстри. Качеството на сглобката и използваните материали са на много високо ниво. Добре е при оглед да се обърне внимание дали няма кожени декорации на местата, където се отварят еърбеговете. При активирането им арматурното табло се цепи, а ново струва безбожно скъпо. Вместо да го сменят, собствениците на удряни коли предпочитат да възстановяват интериора посредством уменията на тапицер.
Volvo S60 е може би единственият модел в света, който се екипира само и единствено с петцилиндрови
двигатели
Такава конфигурация се явява златната среда между бюджетните "четворки" и престижните, но скъпи "шестаци". Кубатурата варира от 2.0 и 2.5 литра, а мощността достига 300 коня. Дори и най-слабият турбодизелов мотор развива 130 к.с., което дава достатъчно добра представа за спортните амбиции на скандинавците. Всички агрегати са изключително здрави и разполагат с предостатъчен ресурс. Проблемни могат да бъдат по-скоро спомагателни възли. До края на 2002-ра, например, се монтират дроселни възли от Magneti Marelli. Техните клапи се зацапват доста бързо, което води до неравномерна работа на двигателя и угасване след отнемане на газта. Производителят препоръчва промивки на всеки 30 000 км. В крайна сметка от Volvo решават да се отърват от капризния възел и от 2003 г. го заменят с Bosch. Той понася по-леко непостоянното качество на горивото и е лишен от крехка електроника, но за жалост не е взаимозаменяем със стария.
Слабо място на всички мотори е горната опора. Нерядко след 30-40 000 км тампонът се разбива и започва да тропа при рязко ускорение и отпускане на газта. Дефектът е толкова масов, че Volvo изменя конструкцията, а опората е заменена от дилърите в рамките на гаранцията. Ангренажният ремък, с който се задвижва газоразпределителният механизъм на всички мотори, трябва да сменя на 90-100 000 км, макар че за пазарите в Западна Европа се препоръчват по-дълги интервали.
Колкото до избора на модификация, всичко зависи от личните предпочитания. Версиите с принудително пълнене радват с ураганна динамика, но освен потенциалните повреди на нагнетателя, трябва да се вземат предвид и завишеното натоварване върху силовото предаване. Онези, които предпочитат атмосферните агрегати, могат да избират между двата варианта на 2.4-литровия B5244 с мощност 140 и 170 к.с. Пак този мотор, но с турбина, развива 200 коня. Топмодификациите Т5 с 2.3-литров двигател са за друга рубрика.
На особена почит са дизелите, монтирани на S60. Небезизвестния D5 на Volvo развива мощност от 130 или 163 коня. Както всички останали дизелови мотори от ново поколение, има известен проблем с качеството на българската нафта и заплашва със скъпи ремонти на помпите, но иначе притежава отлични експлоатационни характеристики.
Механични и автоматични
трансмисии
се монтират на всички модификации. Ръчните скоростни кутии са практически безупречни, а съединителят служи поне 120-150 000 км. Покупката на S60 с автоматик създава много повече рискове. В автомобилите отпреди 2003 г. отказват хидравличните клапани, които управляват работата на трансмисията. Възелът е японски, доставя се от Aisin и като не е от най-издръжливите. Смяна на маслото в него не се споменава в инструкциите, но специалисти съветват това да се прави на 30-45 000 км.
От 2002-ра S60 започва да се оборудва с двойно предаване AWD. Системата Haldex включва задния мост при пробуксуване на предния. Самият механизъм няма недостатъци, но управляващата електроника понякога създава грижи.
Окачването
също може да се похвали с много висок ресурс. Дреболии като тампони и накрайници на кормилни щанги може и да се нуждаят от смяна на 40-50 000 км, но за разлика от останалите резервни части на Volvo не са особено скъпи. В останалата си част шасито служи вярно над 100 000 км, а задният мост се обажда преди 150 000 изключително рядко.
Не така стои въпросът с кормилната рейка, в която след 60 000 обикновено се появява тропане. Като начало проблемът се отстранява с притягане. Рано или късно обаче възниква нужда от покупка на нова рейка.
По показателя надеждност Volvo S60 се родее с немските си конкуренти, което го прави достойна алтернатива на C-Klasse, BMW 3er или A4. Сред недостатъците на модела трябва да се отбележат цените на резервните части и сервизирането. Добре поддържан швед обаче компенсира експлоатационните разходи с липса на неизправности.
mobile.bg
Коментари