Opel Combo - автомобилът на старо

Товаро-пътнически модификации на масови малолитражки се произвеждат открай време. В началото на миналия и началото на новия век обаче все повече компании разработиха самостоятелни модели от типа "баничарка". Като че ли само в Opel решиха да останат верни на традициите и едновременно с това да спестят някое евро. През 2001-ва германците представиха ново поколение на своето предложение в сегмента Combo. Фургончето постарому представляваше Corsa с добавен товарен отсек.

Opel Combo се среща доста по-рядко по улиците и обявите за продажба от конкурентите си.
 Напълно задоволително обяснение за това няма. Заради спецификите на донора си германската баничарка отстъпва на съперниците си единствено по широчината на пътническото отделение. За сметка на това превъзхожда повечето от тях по габаритна дължина и междуосие, които са позволили на конструкторите да скроят наистина внушителен товарен отсек. Максималният му обем надхвърля 3 кубически метра, а този показател обикновено е определящ при избора на подобни автомобили.

Също както повечето "баничарки" Combo се произвежда както в чисто товарна, така и в пътническа версия Tour. Първата се оборудва само с двойна задна врата, докато "цивилните" модификации могат да разполагат и с единичен капак. Наличието на странични врати зависи изцяло от комплектацията и при най-евтините товарни варианти липсват напълно. На вторичния пазар се срещат екземпляри, които са преправяни. Фабричният тип на колата може да се определи по осмата и деветата позиция от идентификационния номер. За товарните версии цифрата е 25, а за пътническите - 06. Принципно в "преработката" няма нищо нередно, стига да е направена качествено. В противен случай възниква риск за пасивната безопасност.

При оглед на употребяван Combo на първо място трябва да се обърне внимание на вратите на багажника. Слабо място на единичния капак са амортисьорите, които не са от най-издръжливите. Двойните врати имат друг недостатък. С времето се разбиват бравите им, заради което при преминаване през неравности тракат извънредно дразнещо. "Баничарката" на Opel не се бои от ръждата. Подобно на Corsa

каросерията

е напълно поцинкована. Корозия може да възникне само на места, където защитното покритие е механично отстранено. Единственият детайл, който се нуждае от периодични грижи, е крепежният винт на резервната гума. Тя се намира под пода на купето по френски тертип. Клеясва здраво и може да поднесе неприятна изненада в най-неподходящия момент.

За разлика от други товаропътнически модели двойните врати на багажника не са асиметрични и определено влошават видимостта назад. Това съвсем не е единственият недостатък на

салона

Материалите, използвани за изработката, са много далеч от съвършенството - дори по стандартите на сегмента. С напредването на възрастта пластмасите се разхлопват и започват да досаждат със скърцане. Нерядко се разхлабват корите на вратите. Оборудването зависи в голяма степен от модификацията, но базовите версии нямат дори елементарни екстри като централно заключване, електрически стъкла и еърбег за пасажера.

В сравнение с предшественика си Combo се комплектова с относително богата гама от

двигатели

Най-често срещани на вторичния пазар са модификациите с 1.4-литров бензинов мотор (90 к.с.) и 1.7-литров дизел (65 или 75 к.с.). По-рядко може да се попадне на големия бензинов агрегат с обем 1 600 кубика (87 к.с.) или 1.3-литровата машина с 80 коня, монтирана след юни 2005 г. Турбодизелът CDTi със същия ходов обем и мощност 69 к.с. се радва на популярност, а върха в гамата заема 1.7-литровият му роднина със 100 к.с. И двете последни предложения са на пазара от 2004 г., което се отразява на цените им.

Газоразпределителният механизъм на базовия 1.4-литров двигател Twinport се задвижва от верига. Това обаче не значи, че не се нуждае от обслужване. След 40-50 хил. км понякога се износва обтегачът на веригата. Познава се по по-шумната работа на мотора. Самата верига служи около 100 000 км, след което се налага смяна - за препоръчване заедно със зъбните колела, успокоителя и обтегача. Друг характерен проблем на този агрегат е разхлабеният крепеж на клапата на системата за изменение на дължината на впръсквателния колектор. Дефектът се проявява с характерен металически звън в звука на мотора. Ако не се потърси помощта на квалифициран специалист, възниква опасност винтовете да попаднат в цилиндрите.

Ангренажният ремък на 1.6-литровия бензинов двигател и 1.7-литровия турбодизел трябва да се сменя на всеки 60 000 заедно с ролките. Силно препоръчително е процедурата да включва и монтаж на нова водна помпа, чиято повреда нерядко води до сблъсък между клапаните и буталата.

Всички агрегати на Combo са снабдени с т.нар. модули на запалването, които заместват традиционните бобини. Ненавреме сменени свещи натоварват електрониката и могат да доведат по повреда на скъпия възел. Известен проблем на бензиновите двигатели са замърсените дроселови клапи, които пречат на нормалната работа и развъртането на обороти. Некачественият бензин пък образува нагар по клапаните и може да доведе до ремонт на главата.

Дизелите също не са безгрешни. Харчат масло и като всички модерни нафтови мотори не обичат калпавото гориво, което застрашава здравето на помпата. Обслужването и ремонтът им излизат по-скъпо, отколкото на бензиновите агрегати.

Опитът сочи, че

скоростните кутии
на Combo не създават главоболия. Моделът се оборудва единствено с 5-степенна механична трансмисия, маслото в която е разчетено за целия живот на възела. Специалисти обаче все пак препоръчват при покупка на употребяван екземпляр смазката да се смени. В коли с пробег 100-150 хил. км понякога се износват втулката и палецът на механизма за превключване на предавките, което води до увеличен луфт на скоростния лост и неточна работа. Не са рядкост и протеклите семеринги на полуосите.

Ходовата част

на Combo не се различава съществено от тази на Corsa. Само задният мост е подсилен, което не означава, че пружините могат да издържат системно претоварване. Окачването е твърдо по стандартите на класа, но пък се справя доста успешно с лунния релеф по българските улици. Повечето екземпляри на вторичния пазар са снабдени с електро-хидравличен усилител на волана с променливи характеристики. Рейката е податлива на износване, което се познава по тропането при преминаване на неравности и завъртането на волана, но може да се рециклира. Що се отнася до спирачната система, единственият типичен проблем са отказите на регулатора на спирачното усилие, заради които задните барабани понякога престават да работят.

Димитър Димитров

mobile.bg