BMW M3 vs Mercedes C63 AMG
Това е може би последното сравнение на BMW M3 Coupe и Mercedes C63 AMG Coupe с класически атмосферни V8 двигатели, преди те да бъдат заменени от модерните си наследници с принудително пълнене.
Нека изясним нещо в самото начало: в това сравнение просто няма начин да говорим за победени в истинския смисъл на думата. Двете машини в теста са толкова съвършено изпипани, че премерването на силите им може да покаже единствено кой е още по-добър от другия. Важното тук е не толкова крайната оценка, колкото внимателното изучаване на качествата на двамата спортисти.
Феновете са разделени на лагери, като едните са горещи почитатели на BMW M3, докато другите ревностно защитават Mercedes C63 AMG, който съвсем отскоро вече се предлага и във вариант купе. Хората, които не просто мечтаят за един от тези два расови автомобила, а могат и да си ги позволят, определено има от какво да бъдат доволни. Притежателите на въпросните две возила с положителност ще бъдат заглеждани при всяко спиране на червен светофар. Вярно е, че в същността си M3 и C63 AMG са по-близо до едросейрийните модели, отколкото до абсолютната екзотика, но от друга страна с цената и възможностите си те остават далеч над това, което повечето автомобили на планетата могат да постигнат.
Безпардонна бруталност
Специално Mercedes действа като магнит за погледите на силната част от човечеството и предизвиква момчешки блясък дори в очите на видимо улегнали господа. C63 се перчи с безпардонна бруталност и силно се отличава от дискретната елегантност, привична за останалите версии на C-класата купе. Силно издутите калници и сериозно намаленият клиренс са типични „мъжкарски” атрибути, а четирите накрайника на ауспуховата система наподобяват на фанфарите, с които са известявали излизането на гладиаторите пред публика.
С63 не иска да има нищо общо с германската дискретност – той набляга на откровената арогантност в американски стил: 6,2-литровият V8 двигателят на AMG звучи почти толкова мръснишки, колкото стар задокеански Big-Block. C63 потегля с колосален тласък и в градски условия е необходимо човек да бъде много внимателен с него, за да удържи потресаващата му сила. Върху настилка с ограничено сцепление, сигналните лампи на системите за сигурност започват да примигват като украса на коледна елха, а задните колела отчаяно търсят някакъв контакт с пътя.
Без излишен блясък
Ако опишем BMW М3 като твърде семпъл на външен вид автомобил, категорично няма да сме прави. Все пак, рамо до рамо с С63 той изглежда доста по-сдържан и не парадира толкова с напомпани мускули. Матово сивото лаково покритие на каросерията се предлага срещу солено доплащане от 4300 евро, но пък определено подхожда на природата на автомобила. Иначе M3 може да бъде разпознат от „нормалните” си побратими по отворите в предните калници, издутината на предния капак и четирите кръгли ауспухови тръби.
Специалният пакет Competition (8481 лева) включва също 19-цолови колела и заден спойлер, изработен от подсилени с въглеродни нишки полимери, както и окачване с адаптивни амортисьори и намален с 10 мм клиренс. Големи колела и снижено окачване – това звучи като изпитание за гръбначните прешлени, бъбреците и пломбите.
Маниери на работа
Да, ама не – М3 направо изумява с потенциала си за комфортно пътуване: Капаци на шахти? Изобщо не се усещат. Пресичане на трамвайни релси – по-скоро може да се чуе, отколкото да се почуства. Дупки и вълни по асфалта – абсорбират се в пъти по-добре, отколкото би могло да се предположи. Освен това, в автоматичен режим трансмисията с два съединителя сменя предавките почти толкова неусетно, колкото конвенционалния автоматик на Mercedes. Същевременно BMW доставя на водача толкова неподправено усещане за шофирането, че дори градските преходи се превръщат в удоволствие. При смяна на посоката M3 реагира винаги мигновено, но никога нервно и по този начин карането е приятно при всякакво темпо.
Търсенето на балансиран нрав при AMG остава напразно - тук спортните амбиции са синоним на екстремност. По този начин обаче е елиминирана една от изконните ценности на Mercedes, а именно спокойствието при шофиране. C 63 иска да се доказва – при това непрекъснато. Дори леко натискане на газта е достатъчно, за да накара чудовищния V8 да катапултира автомобила напред с невероятен устрем. Последният с положителност поне отчасти се дължи на Performance пакета, който увеличава мощността на двигателя от 457 на 487 к.с.
В този си вариант С-класата се е превърнала в чудовищен драгстер, който кара лицето ви да пребледнява при всяко по-бързо ускоряване.Върху абсолютно гладък път това безспорно има своя чар, но при неравна настилка окачването на AMG изглежда силно претоварено, което води до загуба на сцепление. В такива случаи обиграните пилоти включват спортния режим на системата ESP и се стараят да компенсират занасянията на задната част с майсторско контриране с волана. Ако човек прояви излишна самонадеяност и реши да влезе с неразумно темпо в следващия завой, често бива париран от ясно изразено недозавиване. В слалома тежкият двигател се държи така, сякаш иска да се откъсне от автомобила и да поеме по свой собствен път. Тежкият стъклен покрив също не влияе добре на стойностите за напречно ускорение и допринася за неособено добрите резултати в тестовете за пътно поведение.
BMW е пълна противоположност на С63 и се управлява с лекота. М3 майсторски изпълнява всичко изпитания, реагира на командите на водача с филигранна прецизност, дава компетентна обратна връзка за контакта на колелата с настилката и благодарение на серийния самоблокиращ се диференциал оползотворява мощта си почти без загуби.
Двигателят набира обороти с направо плашещо настървение – неговата експлозивност напълно компенсира по-ниската в сравнение с AMG мощност, а звукът му напомня на състезателен автомобил. Отлично допълнение към задвижващия тракт е и седемстепенната трансмисия с два съединителя, която в ръчен режим сменя предавките със светкавична бързина.
Може ли сметката?
Въпреки очевидната си близост с моторните спортове, бързооборотната V8 машина под капака на М3 изненадва приятно и с някои постижения от чисто рационално естество – системата старт-стоп например е серийна, а разходът на гориво в теста е с половин литър под този на 6,2-литровия мотор на AMG.
C63 не успява да се възползва от предимството си по отношение на мощността – разликата спрямо М3 става по-осезаема едва при скорости над 180 км/ч. На път със завои и на писта натъпканото със стероиди купе на Mercedes като че ли не е съвсем наясно какво да прави с огромната си мощ. От AMG са се престарали в стремежа си на всяка цена да превърнат С-класата в спортен уред – автомобилът е станал излишно екстремен, без да извлича реални дивиденти от това. Прекомерната твърдост този път не е донесла никакви предимства в пътното поведение. Използването на амортисьори с адаптивно управление би било от полза както на управляемостта, така и на комфорта на возене.
Съревнованието по първокласен път с повече завои предопределя крайния резултат: ако човек с неособено голям опит в спортното каране седне зад волана на M3, той може да следва карания от професионалист C63. Ако двамата си разменят местата, то в участъците със завои AMG се превръща в отдалечаваща се точка в огледалото за обратно виждане на BMW. М3 печели това сравнение, въпреки че е по-старият като конструкция автомобил и това личи по сравнително бедния избор от високотехнологични системи за асистенция при шофиране. Възхитителната технологична зрялост на BMW М3 обаче го прави истински ценен и моделът заслужено печели първенството в това сравнение.
Текст: Маркус Петерс / ams.bg
 |
| BMW M3 vs Mercedes C63 AMG |
Това е може би последното сравнение на BMW M3 Coupe и Mercedes C63 AMG Coupe с класически атмосферни V8 двигатели, преди те да бъдат заменени от модерните си наследници с принудително пълнене.
Нека изясним нещо в самото начало: в това сравнение просто няма начин да говорим за победени в истинския смисъл на думата. Двете машини в теста са толкова съвършено изпипани, че премерването на силите им може да покаже единствено кой е още по-добър от другия. Важното тук е не толкова крайната оценка, колкото внимателното изучаване на качествата на двамата спортисти.
Феновете са разделени на лагери, като едните са горещи почитатели на BMW M3, докато другите ревностно защитават Mercedes C63 AMG, който съвсем отскоро вече се предлага и във вариант купе. Хората, които не просто мечтаят за един от тези два расови автомобила, а могат и да си ги позволят, определено има от какво да бъдат доволни. Притежателите на въпросните две возила с положителност ще бъдат заглеждани при всяко спиране на червен светофар. Вярно е, че в същността си M3 и C63 AMG са по-близо до едросейрийните модели, отколкото до абсолютната екзотика, но от друга страна с цената и възможностите си те остават далеч над това, което повечето автомобили на планетата могат да постигнат.
Безпардонна бруталност
Специално Mercedes действа като магнит за погледите на силната част от човечеството и предизвиква момчешки блясък дори в очите на видимо улегнали господа. C63 се перчи с безпардонна бруталност и силно се отличава от дискретната елегантност, привична за останалите версии на C-класата купе. Силно издутите калници и сериозно намаленият клиренс са типични „мъжкарски” атрибути, а четирите накрайника на ауспуховата система наподобяват на фанфарите, с които са известявали излизането на гладиаторите пред публика.
С63 не иска да има нищо общо с германската дискретност – той набляга на откровената арогантност в американски стил: 6,2-литровият V8 двигателят на AMG звучи почти толкова мръснишки, колкото стар задокеански Big-Block. C63 потегля с колосален тласък и в градски условия е необходимо човек да бъде много внимателен с него, за да удържи потресаващата му сила. Върху настилка с ограничено сцепление, сигналните лампи на системите за сигурност започват да примигват като украса на коледна елха, а задните колела отчаяно търсят някакъв контакт с пътя.
Без излишен блясък
Ако опишем BMW М3 като твърде семпъл на външен вид автомобил, категорично няма да сме прави. Все пак, рамо до рамо с С63 той изглежда доста по-сдържан и не парадира толкова с напомпани мускули. Матово сивото лаково покритие на каросерията се предлага срещу солено доплащане от 4300 евро, но пък определено подхожда на природата на автомобила. Иначе M3 може да бъде разпознат от „нормалните” си побратими по отворите в предните калници, издутината на предния капак и четирите кръгли ауспухови тръби.
Специалният пакет Competition (8481 лева) включва също 19-цолови колела и заден спойлер, изработен от подсилени с въглеродни нишки полимери, както и окачване с адаптивни амортисьори и намален с 10 мм клиренс. Големи колела и снижено окачване – това звучи като изпитание за гръбначните прешлени, бъбреците и пломбите.
Маниери на работа
Да, ама не – М3 направо изумява с потенциала си за комфортно пътуване: Капаци на шахти? Изобщо не се усещат. Пресичане на трамвайни релси – по-скоро може да се чуе, отколкото да се почуства. Дупки и вълни по асфалта – абсорбират се в пъти по-добре, отколкото би могло да се предположи. Освен това, в автоматичен режим трансмисията с два съединителя сменя предавките почти толкова неусетно, колкото конвенционалния автоматик на Mercedes. Същевременно BMW доставя на водача толкова неподправено усещане за шофирането, че дори градските преходи се превръщат в удоволствие. При смяна на посоката M3 реагира винаги мигновено, но никога нервно и по този начин карането е приятно при всякакво темпо.
Търсенето на балансиран нрав при AMG остава напразно - тук спортните амбиции са синоним на екстремност. По този начин обаче е елиминирана една от изконните ценности на Mercedes, а именно спокойствието при шофиране. C 63 иска да се доказва – при това непрекъснато. Дори леко натискане на газта е достатъчно, за да накара чудовищния V8 да катапултира автомобила напред с невероятен устрем. Последният с положителност поне отчасти се дължи на Performance пакета, който увеличава мощността на двигателя от 457 на 487 к.с.
В този си вариант С-класата се е превърнала в чудовищен драгстер, който кара лицето ви да пребледнява при всяко по-бързо ускоряване.Върху абсолютно гладък път това безспорно има своя чар, но при неравна настилка окачването на AMG изглежда силно претоварено, което води до загуба на сцепление. В такива случаи обиграните пилоти включват спортния режим на системата ESP и се стараят да компенсират занасянията на задната част с майсторско контриране с волана. Ако човек прояви излишна самонадеяност и реши да влезе с неразумно темпо в следващия завой, често бива париран от ясно изразено недозавиване. В слалома тежкият двигател се държи така, сякаш иска да се откъсне от автомобила и да поеме по свой собствен път. Тежкият стъклен покрив също не влияе добре на стойностите за напречно ускорение и допринася за неособено добрите резултати в тестовете за пътно поведение.
BMW е пълна противоположност на С63 и се управлява с лекота. М3 майсторски изпълнява всичко изпитания, реагира на командите на водача с филигранна прецизност, дава компетентна обратна връзка за контакта на колелата с настилката и благодарение на серийния самоблокиращ се диференциал оползотворява мощта си почти без загуби.
Двигателят набира обороти с направо плашещо настървение – неговата експлозивност напълно компенсира по-ниската в сравнение с AMG мощност, а звукът му напомня на състезателен автомобил. Отлично допълнение към задвижващия тракт е и седемстепенната трансмисия с два съединителя, която в ръчен режим сменя предавките със светкавична бързина.
Може ли сметката?
Въпреки очевидната си близост с моторните спортове, бързооборотната V8 машина под капака на М3 изненадва приятно и с някои постижения от чисто рационално естество – системата старт-стоп например е серийна, а разходът на гориво в теста е с половин литър под този на 6,2-литровия мотор на AMG.
C63 не успява да се възползва от предимството си по отношение на мощността – разликата спрямо М3 става по-осезаема едва при скорости над 180 км/ч. На път със завои и на писта натъпканото със стероиди купе на Mercedes като че ли не е съвсем наясно какво да прави с огромната си мощ. От AMG са се престарали в стремежа си на всяка цена да превърнат С-класата в спортен уред – автомобилът е станал излишно екстремен, без да извлича реални дивиденти от това. Прекомерната твърдост този път не е донесла никакви предимства в пътното поведение. Използването на амортисьори с адаптивно управление би било от полза както на управляемостта, така и на комфорта на возене.
Съревнованието по първокласен път с повече завои предопределя крайния резултат: ако човек с неособено голям опит в спортното каране седне зад волана на M3, той може да следва карания от професионалист C63. Ако двамата си разменят местата, то в участъците със завои AMG се превръща в отдалечаваща се точка в огледалото за обратно виждане на BMW. М3 печели това сравнение, въпреки че е по-старият като конструкция автомобил и това личи по сравнително бедния избор от високотехнологични системи за асистенция при шофиране. Възхитителната технологична зрялост на BMW М3 обаче го прави истински ценен и моделът заслужено печели първенството в това сравнение.
Текст: Маркус Петерс / ams.bg
Коментари