Citroen C4 - автомобилът на старо

Citroen C4 - автомобилът на старо
Няма много марки, които да съперничат на Citroёn по стремежа да бъде различна. Почти всеки модел от историята на компанията притежава някаква забележителна особеност, с която да бъде запомнен. Дебютиралият преди пет години C4 също не попада сред малкото изключения от това правило. Точно обратното - по екстравагантност в компактния клас като че ли може да му се опре единствено последната Honda Civic. Трудно е да се прецени дали засуканото франсе ще предизвиква същия интерес след още петилетка, но към момента със сигурност продължава да приковава погледите, въпреки че вече не е сред най-пресните предложения в сегмента.


За това колко различен от останалите е С4 свидетелства и друг факт. Моделът е сред малкото в Голфовия клас, чиято версия "купе" се продава по-добре от хечбека с пет врати. Макар и само за отделни пазари, определяни по неясна вътрешнофирмена логика, компактният Citroёn се произвежда и с

каросерия

седан. Първоначално предназначен само за Китай, вариантът с четири врати се сглобява също така в Аржентина и се предлага в Испания и Унгария. Независимо от модификацията забележки към качеството на изработката могат да се отправят само към коли от първите две години на производството, при които непрецизно напаснати детайли развалят иначе добрите впечатления от изпипания дизайн. В негово име откровено е жертвана и видимостта назад. За сметка на това антикорозионната подготовка на купето е безупречна и само нетипичната външна архитектура налага по-обстоен преглед за следи от механични наранявания по ламарините, получени при маневриране. Добре е да не се пренебрегват дори най-незначителните дефекти по каросерията, защото резервните части са доста скъпи и ако не ги покрие застраховката, могат да бръкнат дълбоко в джоба на новия собственик.

През 2004 г. се изписаха тонова мастило за необичайните стилови и технологични решения, приложени в

салона

на С4. Неподвижната главина на волана, "окиченият" над централната конзола скоростомер и вграденият в арматурата ароматизиращ пълнител породиха повече коментари, отколкото ергономичните или практични достойнствата на интериора. Качеството на използваните материали и сглобката по правило получават висока оценка. Изключение правят отново колите от първите две години на производството, в които хлопащите и тракащи детайли са по-скоро правило. През 2006-а обаче французите повишиха чувствително нивото и салонът на по-новите С-четворки дразни слуха и зрението доста по-рядко. Забележки обаче винаги ще се чуват към лошата четимост на контролните уреди, един от специалитетите на модела.

Компактният Citroёn притежава отличен пакет за безопасност и се смята за една от най-сигурните коли в сегмента. Това донякъде компенсира скромното серийно оборудване, за което обикновено обвиняват французите. Огромна част от екземплярите на вторичния пазар обаче са купени от България. Нашенецът обича екстрите и немалко коли са екипирани с климатична система, ESP, подгряване на седалките, парктроник (който може да бъде наистина полезен предвид обзора от мястото на водача), ксенонови светлини, кожа и т.н. "Българският" произход на избраната С-четворка носи и друго предимство. При добро желание сервизната история на автомабила може да бъде проверена, за да се избегнат неприятни изненади. Такива по стара френска традиция готви бордовата

електроника

и електрическата инсталация, която не понася никак безболезнено българските зими.

Citroёn C4 се екипира с широка гама

двигатели

като се започне с откровено слабички и се стигне до истински змей със 180 коня. Най-търсени по понятни причини са дизелите. По-малкият от двата нафтови мотора с обем 1.6 литра и мощност 90 или 109/110 к.с. пасва превъзходно на компактния хечбек, а двулитровият агрегат със 136 или 138 коня направо го превръща в атлет. По-големият мотор обаче натоварва повече както шасито, така и силовото предаване. Внушителният въртящ момент обяснява защо при тези модификации процентът на дефекти в трансмисиите (особено автоматичните) и съединителя е значително по-висок. Излишно е да се споменава, че както при всички модерни дизели с Common rail експериментите с качеството на горивото са равносилни на бънджи без въже.

Базовият бензинов двигател с обем 1.4-литра (88/90 коня) се ядва за градски условия, но на дълъг път издиша. В това отношение далеч по-препоръчителен е 1.6-литровият мотор със 109 к.с., който не харчи много повече, а дава несравнимо повече сигурност. Гамата допълва двулитровият агрегат със 136-143 к.с. в зависимост от пазарите и напомпаната му версия със 177/180 жребчета. Според статистиките всички тези мотори са напълно надеждни. Достатъчно е да бъдат обслужвани без драстични нарушения на правилата (смяна на ангренажен ремък на 90 000 км) и да се "хранят" с качествен бензин. Съмнителното гориво бързо образува нагари, съкращава чувствително живота на кислородните датчици и свещите.

Един от доказано проблемните възли в конструкцията на C4 е автоматичната

трансмисия

Известни са случаи, в които скоростната кутия се нуждае от ремонт след едва три месеца експлоатация. Дори да е издържал без повреди гаранционния срок, автоматът пак крие рискове - особено при пробег около 120 000 км, когато обикновено първият собственик решава да продава. Ремонтът на тези трансмисии е изключително скъп, което прави модификациите, оборудвани с тях, непрепоръчителна покупка. От своя страна, "ръчните" кутии са практически безпроблемни. Ресурсът на съединителя достига 100 -140 000 км, след които обикновено се налага смяна само на притискащия лагер, тъй като в останалите компоненти по правило има още живот.

За разлика от дизайна и футуристичното вътрешно оформление, в

окачването

на френския хечбек няма нищо екстравагантно - стандартен МакФерсон отпред и полузависима греда отзад. Приличната управляемост и плавният ход се заплащат с относително честа нужда от профилактика на ходовата част. Стойките на стабилизатора и кормилните щанги се смятат едва ли не за консуматив и издържат не повече от 40 -50 000 км. За щастие цената на резервните части не е особено висока. При коли с пробег около 100 000 е добре да се провери състоянието на гумено-металните втулки (могат да се сменят отделно от носачите), лагерите на главините и спирачните дискове.
Задължително трябва да се установи дали избраната С-четворка е преминала през сервизната акция за отстраняване на възможни течове на спирачна течност, проведена през 2005 г.От гледна точка на формалната логика на вторичния пазар има доста по-практични и надеждни модели от Citroёn C4. Елегантният французин страда от някои проблеми с електрониката, изработката и автоматичните трансмисии, а и се обезценява доста по-бързо от повечето конкуренти. Природата на този автомобил обаче позволява да му се простят много прегрешения.

източник: mobile.bg

Коментари

Анонимен каза…
Пълни простотии са написани в тая статия. ХАХАХАХАХАХ просто който е писал тая статия е заклет голфаджия! 70% от това написаното е пълна измислица, даже май тоя който е писал тая статия никога не е карал С4, а камоли да се е возил.
Анонимен каза…
Ами нека който е карал да напише нещо де. Аз от прочетеното до тук само хвалби, е тук там има нещо но е нормално незнам защо изобщо намесвате други коли къв бил тоя дето написал статията. покажете ми една кола която да има по малко косури написани в статия за нея.
Анонимен каза…
По стечение на обстоятелствата поддържам такъв автомобил произведен 2007г.Управлява го жена ми и го притежава от нов закупен от чужбина.Към настоящия момент е на около 90000км, двигател 1.4 бензин, ниво SX плюс разни допълнителни екстри поръчани още.Управлява се изключително градско във Варна.По ходовата част са сменени единствено два къси кормилни накрайника.Предни дискове и накладки(два пъти) както и задни накладки(един път).Сменен е съединителя на 85000 км. Други проблеми не е правила колата.