Автомобилът на старо - Land Rover Discovery

Появилият се през 1989 г. Discovery (Откритие) едва ли би могъл да получи по-подходящо име. Именно с този модел легендарната марка Land Rover навлиза в напълно непознати до този момент територии. Новият всъдеход е своеобразен хибрид между обикновения 90/110/130 (Defender) и луксозния Range Rover. За изминалите 12 години моделът си създаде репутация на един от най-сполучливите автомобили с повишена проходимост в света. Митичното рали Camel Trophy се провежда именно с Discovery, което е може би най-авторитетното признание за качествата му.
По съвременните класификации "Откритието" най-често е подреждано в графата "SUV". Старанието всячески да се избягва употребата на защитения с патент термин "джип" обаче създава сериозно объркване срад купувачите. Dis­covery e повече всъдеход, отколкото повечето производители на подобни возила само са мечтали за топмоделите си, и съвсем не е кола за всеки. Въпреки явните опити на британските конструктори да подминат каноните на скования и консервативен дизайн, характерен за фирмата, марката на всъдехода трудно може да се сбърка. Същото важи и за съдържанието на алуминиевата каросерия. Discovery няма да се хареса на асфалтовите каубои, които използват джиповете си само за лов на мадами. Истиниското призвание на Land Rover-а е извън пътя и трудно може да впечатли с магистрални изпълнения.
След дебюта на модела през 1989-а той е модернизиран само веднъж (1994 г.), а дори и след лансирането на втората му генерация през 1998 г. разликите между отделните поколения са трудно забележими. Първото се познава по по-малките фарове и липсата на надпис Land Rover на предния капак. Промените в "съдържанието" са повече. Обикновеният купувач може да се ориентира за възрастта на колата по арматурното табло. В по-ранните автомобили то е доста оригинално, но не може да се похвали с особена ергономичност. Циферблатите са малки и се четат трудно. От 1994 г. насетне приборите са с по-привични черти. В краен случай годините могат да се предположат по разположението на бутона на клаксона. При най-старите модификации той се намира на лостчено вляво от волана, който от своя страна след 1994-та има четири вместо две спици.
Обзавеждането на салона на Discovery e от извънредно здрави материали. Ето защо износеният интериор свидетелства за интензивна експлоатация или небрежен предишен собственик. Колкото и незначителна дреболия да изглежда захабеният салон, той говори за малко отделяно внимание и е достатъчен повод да светне червената лампичка в главата на кандидат-купувача.
Сладкодумията за "вечното" алуминиево купе може да звучат прекрасно, но изобщо не отговарят на реалността. Местата на сглобките между стоманени детайли и авиационния метал са застрашени от електрохимична корозия, белезите от която личат само при остъргване на боята. Коварните шупли се появяват най-вече в долната част на купето, задната врата и пантите. Ремонтът на алуминиева каросерия изисква специални технологии, не е по силите на всеки и струва ця­ло със­тоя­ние.
Discovery се комплектова с широка гама двигатели, повечето от които са извънредно сполучливи конструкции, проверени с времето. Изключение прави двулитровият четирицилиндров мотор с мощност 134 к.с., монтиран от септември 1993 г. Той е слаб за тежката каросерия и се амортизира бързо. Останалите бензинови агрегати са V-образни осмаци с обем 3.5 и 3.9 литра (от 1994 г.). Те са варианти на легендарния V8 на Rover, спечелил слава още в началото на 70-те години, и осигурават от 113 до 182 расови кончета. Истинската класика обаче си остава 2.5-литровият дизел със 113 к.с., който е най-разпространен и се цени много високо от любителите на off road-емоциите. При спокойно шо­фиране с 88-те литра нафта в резервоара с този двигател могат да се изминат и 1 000 км - разходът в града е едва 8.6 л./100 км.
Discovery обаче не е лъжица за всяка уста и по отношение на моторизацията. Слабите места на V-образните осмаци с голям пробег са инжекционът и елекрическата система. Кабелите в моторния отсек прогарят, а в електронните блокове не е рядкост окисляване. Тези проблеми се избягват с редовна поддръжка и грижи, пък и отстраняването им не е особено скъпо или трудоемко. Далеч по-сериозни главоболия може да докара използването на некачествен антифриз. Нередовната му смяна води до корозия, следствие от която обикновено е пробив в задната част на дясната глава на блока.
Оптимален вариант за избор измежду дизеловите мотори е агрегатът, монтиран от 1994 и 1997 г. Повечето специалисти го смятат за най-надежден от общо трите дизела, с които се комплектова Discovery. За всички тях се препоръчва смяната на агренажния ре­мък на всеки 65 000 км, въпреки че по заводски инструкции това може да се прави на стотина хиляди.
Discovery може да се намери с петстепенна скоростна кутия на Rover и автомат ZF с четири предавки. Най-ранната модификация на механичната трансмисия тър­пи критики заради необичайното разположение на скоростите - задният ход се намира в крайно ляво положение на лоста. Това върши добра работа при всъдеход, тъй като улеснява бързото превключване от първа на задна и обратно, но съз­дава риск от объркване. В автомобилите след 1994 г. задният ход е срещу пета предавка.
Старата скоростна кутия LT77 се слави със здравината си и, ако няма течове на масло, е практически невъзможно да се повреди. След модернизацията от 1994 г. се монтира новата R380, която е по-тиха, но е крайно чувствшителна към качеството на маслото. Компромисът с него води износване на детайлите.
Автоматичните трансмисии създават още по-малко проблеми, но не са подходящи за пресечена местност.
Окачването има само две слеби места. Шенкелите на предния мост трябва да са добре смазани и то със специална смазка, препоръчвана от компанията-производител. Това, както и внимателното шофиране, може да предотврати много скъп ремонт. В задното окачване трябва да се обръща внимание на шарнирите. Когато са износени, започва да се чува силно тракане. Замяната на гумените втулки и амортисьорите между 90 000 и 120 000 км пък отлага износването на по-големи и скъпи детайли.
Експлоатацията на Dis­covery не е много по-скъпа от тази на лек автомобил от средния клас. Разбира се, модификациите с V-образен 8-цилиндрови двигател изискват повече средства, отколкото TDi, пък и всъдеходът има конструктивни особености, налагащи специфични грижи. Сервизирането на Land Rover е скъпо удоволствие, а при "Откритието" то е препоръчително на всеки 9 000 км. Моделът безспорно е един от най-добрите автомобили с повишена проходимост, но не е лишен от недостатъци.
След появата на новото поколение цените на Dis­covery Series I в Европа спаднаха чувствително и въпреки това остават сред най-високите в класа (графика 1). Бъдещият собственик на Land Rover-а обаче винаги може да разчита на добра възвръщаемост, особено ако е полагал нужните грижи за своя всъдеход. Освен всичко друго, сред собствениците на коли с тази марка рядко има случайни хора и интерес за изгодна сделка винаги ще се намери.

Димитър Димитров

Няма коментари:

Популярни автомобили